fbpx

Статии

На инат

Часът е 19:51. Спокойно крача по "жълтите павета". До работната ми среща в популярна бирария на бул. "Дондуков" има цели девет минути. Наближавам уреченото място с бодра крачка. Винаги е приятно да се видиш с колегите на по чаша пенлива течност в неформална обстановка. И после българите...

Хора, озверели за нежност

Невинността ми е изгубено дете в трамвая. Не пита, само се оглежда на всички страни. Мила, умиляващо смешна. Няма си майка да я прегръща. Плачлива е. Днес с игла пробих балона ѝ и садистично я гледах как съскаща се изстрелва нагоре, само за да ми се...

„Дъщерята“ – през Холокост към любов

"Дъщерята" (2011, издателство Сиела) на Йесика Дюрлахер ме намери неочаквано, като идеално кафе, клипче за Холокост и любов. Паснахме си. Стоях с часове в книжарница до нас, в която приятелка работеше. Всеки път изчитах десет страници, когато нямах място в гърлото. Помня, че страдах по един...

Постапокалипсисът в компютърните игри – Част първа

Постапокалипсисът винаги е бил любим и въздействащ мотив в компютърните игри. Дали под формата на игрови свят, или като предистория, а може би като част от сюжет, сценарий, фабула, ролята на това планератно-цивилизационно събитие е движеща сила за немалко шедьоври в гейминг индустрията. Заглавия като Wasteland 1/2, Mad Max, Rage и Fallout разгръщат полето на постапокалипсиса и разчитат на тропите, които този жанр носи със себе си.

Арнолд Шварценегер – мирният войн

"Ако животът ми беше филм, никой нямаше да му повярва." Арнолд Шварценегер е познато лице за 90% от цивилизования свят. С "Ï'll be back", голям трицепс и благо губернаторско лице. Бивайки екшън символ и веган от 2016-а, той обвързва здравето и силата (например като продуцент на "The Game Changers",...

История на ужасите и защо обичаме да ни е страх

Когато бях малка, малко неща ме плашеха. Може би защото в ранна възраст призраци, вампири и чудовища изобилстваха в ежедневието ми. Забавляваха ме, въодушевяваха ме, но не помня да са ме плашили истински. Поредицата Блейд беше най-великото нещо,...

Тук, на две преки от Рая

Има една мисъл: "Това, което ти е писано, ще те достигне дори да е под две планини. Това, което не ти е писано, няма да те достигне дори да е между двете ти устни.” Хората, които държат да знаят и могат, са...

Вдъхновението КУБА – Част три

В първа част от този Куба тур ви разказахме за архитектурата и Хемингуей. Във втора - за изобразително изкуство, а сега ще се фокусираме върху нощния живот, кубинските музика, кино и врящо сърца. Какво е Хавана без „Тропикана”?

Май набързо забравихме, че коронавирусът убива

Понякога имам чувството, че образът на Бай Ганьо се среща твърде често в наши дни. По тези географски ширини мъжете са мъжища. При всеки удобен случай пускат някоя от великите си конспиративни теории. Дават акъл по всевъзможни теми и разбират от всичко. Коронавирусът...

„Луната е толкова светла и твърде е късо въжето“

Уикендът, освен за почивка, е време за Ленард Коен, да се удавиш в себе си и да се окапеш с мохито. За босите по плажа и за най-трудолюбивите носим съботно вдъхновение. Да се чете с надежда, а мислите по някого са по презумпция.