След 3 изпълнения, които си струва да чуете осъзнах, че има още стилово отбрани произведения, които заслужават внимание. Музиката е звеното, което скрепва душата и външния свят и е нужна колкото кафе. А щом иде реч за класическа музика, то думите изстиват. Днес отделям от себе си 5 инструментала, които помагат за работа, писане и плач. Общо взето – класна панацея. Друго си е съседите да гръмнат с Бетовен, Ян Тиерсен и Шопен, вместо дуета на Криско и Галена. Щях да кажа Сашо Роман, но за „Мой Ангеле“ е измислена приказката – или добро, или нищо.

Три ремикса:

Гийом Ян Тиерсен е мултиинструменталист и композитор. Става известен със саундтрака на „Невероятната съдба на Амели Пулен“. Ползва пиано, цигулка, акордеон, вмъква и разнородни звукови ефекти. Французинът пише музика и за немската продукция „Сбогом, Ленин“, а студийните му албуми се множат плавно до 2019-а. J’y suis jamais alle e част от озвучаването на „Амели“, а буквалният превод: Никога не съм бил там.

Лунната соната не е разведряващ къс изкуство. За сметка на това – човърка. Носи тръпка, патос, нужда. Ако прочетете „Cis Moll“ на Пенчо Славейков, ще разберете Бетовен… но донякъде, възможно ли е друго? Поне ни подари муза – творчество, величествено и безумно като него. А долният ремикс на Solarfist е за фокус към мисли и чувства, които избягваме:

„Една сутрин“ на Лудовико Ейнауди е шот еспресо и градински лалета на холната масичка. Каквото вярвахме довчера ни залипсва днес. „Недосегаемите“ (The Intouchables) е френска ода за надеждата. Ама, истинската надежда, дивата радост, глъчта и детството. И саундтракът, и лентата заслужават шанс да олекотят духа ви.

Пролетният валс на Шопен

Шопен е за всяко ухо, особено ако е мое. Твърдях, че искам да звучи на погребението ми, защото няма нещо по-нежно и разкошно, което да побере живот. Прескочих „Ноктюрно“ и сервирам същия гъдел с перце под форма на произведение. Изящен, като цветето на снимката, Пролетният валс ще ви разтопи, побутне да допишете имейла или съчините поема.

Валс №2 – Дмитрий Шостакович

Слушаме класическа музика, защото докосва висша октава. Като при раждане на бебе или сбъднал се блян, като дочута приятна тайна, нещо се размърдва. Няма обяснение, все едно да кажеш защо обичаш някого, просто работи. Дмитрий Шостакович ползва гротеска и остри контрасти и е сред най-добрите композитори на XX век. Не знам дали ще вдъхнови към умереност или подреждане на гардероба, но валсът ще ви липсва след първо слушане. При мен се загнезди и се наложи да го търся: „Абе, онова тука, там, така„.

В бонус прилагам един от най-красивите пийсове в този вариант на вселената

Меланхолия, копнеж и свита надежда. Представям си девойка на пейка в сърцето на есента, с червени ръкавици и фикс идея, оронена като листо. Или зайче с пулс на самоделна бомба, вън от клетката. Ян Тиерсен е гений, а Амели Пулен – перфектният повод да се влюбите. А пък този плейлист с право има претенция, че успокоява.