Не знам доколко е сексизъм да гледаш на в-с-я-к-а жена като сексуален обект, но ако е изключително и полусляпо, без оглед на обстоятелства и личен елемент, е чиста проба простащина, дори елитарна, щом идва от интелектуалец.

Мястото на съпруга е на полето, зад бюрото, зад шефски бадж и в острото на живота. Жената е домакинка, изпълнител на фантазии, акробат, гледач на деца, мека Мария. Тя ще прости, понеже „на мъжа му е в природата„. Отвътре му идва така. Да оглежда, да сваля, да пробива път на достойноството и малоценността си. На синчетата нещо ще им стане, трябва да кусят баклавата. Роди ли се мъжка рожба, то поим завоевател. Моисей, разделящ вълните, за да минем. Позволено му е всичко. Всичко, без мярка.

Кривият феминизъм и експлоатираната тема за жените-светило и богини Бийонсе, които трябва да глезим, измества фокуса, че на места все още заплащането е на полов принцип. Все още на интервю за работа ще се опитат да те „метнат на дивана„, ако си красива или надарена.

Все още момичетата, „биещи шутове“ с ясни граници и предпочитания, са уличени за леки. Все още е нормално семейни мъже да кръшкат, без да им поставим етикет, а обратното е кощунство. Изтърка ли се думата сексизъм?

Лично моята майка се е сдобила с мен в късния соц, когато самотната жена-родител отговаря на онази дума с К. Отнася груби погледи, подмятания, пържи се в смут. Вече не е така. Препоръчвам „Историята на прислужницата“Маргарет Атууд споменава, че историята само прилича на фикция, а всъщност събира множество живи реалности през времето.

Негласно правило стои – едни и същи действия, зависят от лицето, не от принципа.

Обсъдих случая Карбовски-Мегз с човек, възпитан, умен, умерен, стоящ на плоскостта „читав“ в ума ми. Според него да изнудваш жени за секс или поне да се пробваш системно, нахално, до последно и с всякакви средства, а при отказ – да обиждаш, е НОРМАЛНО. В същото време е морално подсъдно, без да е сексизъм, момичета да заемат тяло за айфон. А културата на покварените меркантилки е гнусен придатък на века ни.

Само аз ли виждам несъответствие? Мъжът може да се държи като леке и да е допустимо леке, от жената се иска да е нежна, чиста, девствена и вярна, па ако може да работи там за 300 лв, да докара за маникюр. И хиляда става, не чак зависима. Широкоскроени сме, хайде, нека флиртува, но леко и ненатрапчиво. Да общува с мъже, но с граница. И да не готви, ше бърши прах и пълни чушки. Може и да ми измие краката в събота.

Всепризнато е, че до късно юношество, разбирайте 30 г., мъжът обхожда що може, но в крайна сметка избира чистата. Не че другите са лоши, ма, нали не за цял живот. Само в промеждутъците, когато скуката и навикът надделеят.

Вайръл клипчето със Синтия Никсън от „Сексът и градът“ не е еманация на единствената истина.

И двата пола биват дискриминирани. Не е ок от прохождащ мъж да се очаква да носи десет дини, да обрижва, да уважава и да не повишава тон. Да е точен, отговорен и целенасочен. Да е спретнат и немрънкащ. Тази непосилна тежест, която вече олеква, но в миналото е стояла на дневен ред, не е по-разумна от описаното по-горе.

На нас ни прощават сълзите, настроенията, нелогичните засягания и манипулацията.

Кръстът, обаче, е, че рядко излизаме от обобщението и егрегора – ти си жена, аз съм мъж. Ти можеш това, аз – другото.

И ако става дума за натуралната закрила на мъжа, за силата му да понася, да се справя, да води уважително и да е стожер – ЗА. Или за умението на крехкото момиче да утешава, да слуша, да разсмива, да създава уют, красота и топлина – ЗА. Истината е, че не сме в сляпо време и двуединството от женска и мъжка енергия все повече се избистря у всеки човек.

Бумът на разновидности пол, открита би- или транссексуалност, може да се явява като извращение на някого, но по-скоро тика в очите истината – не сме едното или другото. Да бъдеш хетеро мъж не изличава чувствителността ти, нуждата от прегръдки, утеха и слабост. Жената пък може да се грижи за себе си в много смисли. И остава нуждата – запълващото пламъче на цялото. Всеки в края на деня и смелостта желае да се отпусне и легне на нечия гръд. Да забрави и да си почине. Всеки. Това със сигурност ни е в природата и не подлежи на сексизъм.

Но да се върнем към полигамията или синдрома „извинявай, това ми е в природата“. Единствено хомосексуалните ми приятели не са опитали да прескочат летвата. Почти без изключение мъжът не френдзоунва.

За него флиртът опира до възможност за физически контакт. Несъмнено има хора в щастливи връзки. Несъмнено самецът без „окова“ разравя почви. Навикът на женени мъже, не случайно, а системно, да търсят шанс за секс, е отвратителен. Приемлив е единствено при уговорка за отворен прозорец във връзката. Ултиматумът – аз така си го чувствам, ама ти, ако го направиш, ще ме заболи, ще се ядосам и ще те зарежа е no go.

И това не е феминизъм, а елементарна човещина.

Разбира се, не всички жени са дъхави, невинни маргаритки, които не прекрачват правила. Напротив, имам примери за обратното. Имам примери дори как би им било простено от любов. Обаче, това не зачерква този анекдот, тази прословута ловджийска същност. Този ръководещ бяс във всеки сорт глави на едно тестостероново същество, че баницата е в ръцете му. Двойният стандарт, че ти ще се съобразиш, а той – няма. Дори ревността е най-добре еднопосочна. Ти трябва да си поддържаната, съблазнителна и ненатоварваща женска, която ще му угоди. А в замяна той ще те търпи. Нали? Понеже всички знаем, че жените са непоносими.

Фройд е казал: „Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.“.

Да приемем, наистина. Ние търсим усмивка, чар, тръпка, грижа в пространството ; мъжете сканират, визуализират съвкупление и рядко имат приятелства без тъничък шанс в умовете. Приемаме и че за влюбените това не важи, допускаме, че и за много, съдбовно или случайно намерили се души в дълбок съюз, съвсем избледнява. Все пак, стои. Човек може да възпитава импулс, но не и да го изменя без хипноза.

За повече от гореспоменатото „Извинявай, това ми е в природата“ не е билет за успех. На мен ми е в природата да искам да се обеся, също така ми е в природата винаги да се случва каквото искам, също така ми е в природата да съм бохем и да не работя, в природата ми е другите да са ми виновни. Още куп неща са ми в природата, но времената, в които инстинктът чупи важното и разума са сладки само в „Game of Thrones“. Та, ако чуя още някой да се оправдава с това, ще му пратя forever alone картинка.

Не е природа, а лигавене, липса на уважение, тийнейджърски спазми и неувереност, защото не сме кроманьонци, или поне би трябвало.

Пропуснах, че ми е в природата да лежа по цял ден и да ми веят със смокинови листа и пръскат дайкири в устата. Бяхте животни? На дивите животни мястото им е в гората – да оцеляват, да се топлят, да убиват храна и да преследват себеподобни за секс. Ако не го умееш, не си животно, както аз не съм принцеса, защото имам гъста коса и зелени очи.

Като влизаме в дълбокото, да напомним заглавия, касаещи расовата дискриминация. В бонус без сексизъм – доразвиване на казуса женска и мъжка енергия.