В първа част от този Куба тур ви разказахме за архитектурата и Хемингуей. Във втора – за изобразително изкуство, а сега ще се фокусираме върху нощния живот, кубинските музика, кино и врящо сърца.

Какво е Хавана без „Тропикана”?

Нищо, което се е казало или би могло да се каже за Тропикана шоу, няма да е в повече.

Точно час и 45 минути (без почивка)

трае празникът на сетивата за всеки щастливец, посетил зрелищния спектакъл. Тук ще се насладите на пристрастени танцьори. Видимо е, че изпитват пълна отдаденост и гордост, бивайки част от това уникално по рода си кабаре. Шоуто представлява нещо като история на кубинския народ с автентична творческа изява – в танци и костюми. Последните са колкото многобройни, толкова и разнообразни и пищни. Зрителите ще опитат пребогата палитра от танци – румба, болеро, ча-ча-ча, салса. А за радост на ушите – кубински тенори изпълняват едни от най-големите оперни класики. Сред които и Libiamo ne’ lieti calici, La Traviata.

Tropicana отваря врати в новогодишната нощ на 1939 г. Проектът за кабарето е дело на Макс Борхес Ресио. Едни от най-известните знаменитости, станали част от шоуто, са Мерилин Монро, Джуди Гарланд, Едит Пиаф, Ърнест Хемингуей и др.

Поради по-високите цени на билетите (80, 90 и 100 USD, в зависимост от местоположението) някои туристи се ориентират към друго шоу, целящо да предложи почти същата емоция, но на двойно, дори тройно по-ниска цена – Cabaret Parisien. Всъщност това, което Tropicana предлага, не може по никакъв начин да бъде сравнено с което и да е друго шоу, пък макар и отново в Хавана. Така че, който може – задължително да се възползва от шанса си да гледа и слуша красотата на Cabaret Tropicana.

Сърцето на кубинците

Description: D:\jony\CUBA - Havana; Varadero; Villa de Vinales\20191212_181727.jpg

Кубинските музика и танц носят едно особено послание, което ще става все по-трудно разбираемо за хората, живеещи в ерата на суетата. А именно, че за най-хубавия танц и най-въздействащата музика не са нужни нито високи токове, нито лъскави рокли. Единствено сърце, което да ги усети.

Освен двете неща, за които няма да говорим тук, музиката и танците са буквално навсякъде в Куба. Във всяко заведение има жива музика, а за да покажете своята благодарност към артистите – бакшишът е задължителен. Ако пък заедно с музиката танцува, освен сърцето ви, и всичките ви крайници, то можете да посетите някои от баровете. Те предлагат безплатни уроци по салса, където с коктейл в ръка (или същият на масата) опитни инструктори ще ви покажат страстни движения. Та да усетите онази гореща кръв, за която толкова се говори.

Интересно е преплитането на испанските и африкански звуци, развивайки чрез тях, характерната за страната criollo фолклорна музика. Едни от най-популярните музикални инструменти, с които артистите си служат са: китара, шекере, лютня, маракаси, както и други такива, направени от кратуни. Именно смесицата от фоклор и афро ритми, съчетани със споменатите вече инструменти, стоят в основата на модерната кубинска музика.

Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191221_220804 .1.2 .jpg

Един от най-популярните стилове в кубинската музика и танц е Son, който добива популярност през 30-те години на миналия век. Сонът идва от областта на Гуантанамо, където се изпълнява с китара, маракаси, бонго и marÍmbula – музикална кутия от Банту, на която се свири на метални езици.

Любителите на други стилове музика, разбира се, няма да бъдат разочаровани и могат да открият своето място под слънцето в това кубинско море от страстни ритми.

Хард рок изпълненията в различните заведения са на особена почит. Те въодушевяват както местните, така и туристите. Групите са съставени предимно от кубински музиканти, но не липсват и такива с участници от Южна Америка.  

The Beatles също са на изключителна почит в цяла Куба

Description: D:\jony\CUBA - Havana; Varadero; Villa de Vinales\20191213_162114.jpg

Има множество барове и паметници, които никога да не позволят дори и минимално изличаване на спомена за бандата от Ливърпул. Един от най-известните такива е паметникът на Джон Ленън, дело на кубинеца Жозе Вила Сомерон. Той е открит на 8-и декември 2000г. (датата, разбира се, не е случайна).  Кубинската почит към изпълнителя на Imagine е репрезентирана в парк Ленън, намиращ се в квартала Ведадо, Хавана.

Ако пък ви влече идеята за истински красив симфоничен оркестър, но нямате резервация или закупен билет – просто се разходете сред най-оживените улици на Хавана. Ще се натъкнете на красива приказка за душата и сетивата, сгушена сред градската „джунгла“. Образуваща перфектната симбиоза, караща всеки човек да изпита онова духовно извисяване, което да топли поне 20 години напред.

Бързи и яростни made in Куба

Като цяло кубинците са страстни почитатели на киното – както в създаването, така и в това да се насладят на вече готовия продукт. Филмът Fresa y Chocolate (Ягода и шоколад, 1994г.) на Томас Гутиерес Алеа, в който е засегната темата за репресиите над хомосекуалистите, е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Description: C:\Users\ytodorova\Desktop\79602854_466243974086536_4270736842862624768_n.jpg

Превключвайки от социалните теми към екшъните, няма как да не споменем и един филм, който отдавна си пада по по-топлите дестинации. В Хавана, и по-специално на Callejon de Hamel, е заснета и част от Бързи и яростни 8 (споменах топли дестинации, тъй като Бързи и яростни 5 е сниман в Рио де Жанейро).

Всъщност Callejon de Hamel е общност, наподобяваща Fusterlandia. Цялата улица е една същинска цветна феерия, в която си съжителстват по най-хармоничен начин музиката, румбата, интересните инсталации от вани, афрокултурата. А най-вече и самите хора, които си помагат и се издържат чрез любопитните туристи, които искат да станат част от приключението Куба. Тук можете да изпиете един Cuban Negron (ето рецептата), което наподобява мохито, но се приготвя с мед.

Също така всяка неделя на обяд можете да се насладите на жива афро-кубинска румба.

А ако нямате взможност да присъствате – то можете да си купите диск, в който ще намерите типични творби на местни изпълнители. Казват, че това била най-безопасната част в страната, тъй като пространството в цялата общност е опасано в камери. Това, обаче, не е особено впечатляващо, тъй като в интерес на истината Куба е една от най-безопасните латиноамерикански държави.

На Callejon de Hamel всичко е изработено от подръчни материали, като всеки предмет има определена символика – грижа на художника Салвадор. В училището на цветната улица учат около 450 деца. А тези, на което творчеството се удава, всеки ден след 16ч. се ориентират към Училището по изкуства (намиращо се до основното такова), където пеят, танцуват, свирят, пишат и какво ли още не.

Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191226_121638 1.2.2.jpg