Да се паникьосаме като за последно, buckle up! Светът пощуря и развя де що делюзия и страх носи. Кой ни гони, защо бягаме, само Стивън Кинг може да предположи или колекция от апокалиптични филми на Нетфликс. Очаквам скоро да решим, че цунами ще потопи „Александър Невски“ или животът ни копира Melancholia на Триер. Това са моите страхове, не по-абстрактни от масовите, продължаваме напред. В по-сериозен тон – коронавирус е по-тежък от стандартен грип, говорим за смъртност, затова и спазваме всички предписания, обаче…

Неспирният поток информация изпържва вярата

През колко ужасяващи новини скролвате на ден? Ще наблегна на една за дядо, страдащ от астма, който бива изгонен от метрото заради… кашлица. Човекът е алергичен, впръсва с помпичка и обяснява положението си. Пътниците не чуват и не разбират, а като зомбита, глътнали собствения си мозък, дружно го избутват навън. Той разказва как през 1968 г. майка му прекарва хонконгски грип – три нощи осъмвала в креслото си, защото само седнала може да диша. Оздравяла и без антибиотици, е жива до днес. Защо озверяхме, пита той разплакан. Не знам, бих отвърнала. Помня времена, в които хората не бяха полицейски кучета спрямо всяко чуждо действие и сричка. Най-религиозните са наивни, а строго научните – цинични. А по средата е важно да има пресяване.. Независимо в колко дълъг срок ще измислят ваксина и какво предстои, страхът не е полезен ход.

На път към дълбокото, където няма лъчи и кислород, ще ви опиша как аз самата боря грип. Ларингитна кашлица VS света навън е като продукция между индийски сериал и „Умирай трудно“. Представете си човек с хлътнали очи и провлачена крачка как се дере като задавен. Всички ме зяпат, повтарям си моля те спри, но стреснати погледи замерват всеки мой дъх. Някои мъмрят, други се обръщат, трети се кръстят. В петте секунди между хрипове се преструвам на нормална, но в рейса не минавам без туберколоза alert. Ако настинката ми съвпадне с птичи, свински и овчи грип, просто ще ме арестуват или оставят на границата да се доизкашлям и напусна тяло. Като малка имах лаещи пристъпи, държа хората будни само с гърлото си since 1992. Вероятно мутирам в дракон, паниката е изцяло основателна.

Отменяне на срещи и виртуална истерия? Да се доверим на Любо Дилов, смехът е антибактериален

снимка:Facebook, Любен Дилов

Като заговорихме за паника – нима възрастните хора не са застрашени при всяка остра инфекция? Сега повече, ок. По-скоро – наведнъж и факторът предпазване цели снижен брой болни накуп, че да има адекватен достъп до лечение. Ще вметна пример – преди месеци 80-годишната ми баба пребори 39°, кашлица, хрема и мускулни болки. Не с прах от феи, леприкони и дежурен лекар, а като всички нас – пиеш хапчета, чай, лежиш, гнусиш се пред прахчета, джинджифил и мед, приличаш на Снууп Дог на третия блънт, това е. Всички пушачи (немалък процент у нас) имат респираторни проблеми. Не е нужно и аз да изброявам конкретните болести – бич на века ни.

Съществуват безброй видове нелепа смърт. Дори тревожните сред нас не обхождат всички, понеже не ни крещят през екрана – пази се, 24/7. Може да те сгази кола, да ти падне мазилка на главата, да се блъснеш в стълб или злобен комунист. Всичко, до което се докоснеш навън, е дом на бактерии. В гинекологичните кабинети е пълно с неизкъпани роми. Взетото от магазина е било пипано с черни нокти. Здрависване, дишане в лицето, целувка по бузата – 50% риск. Като си поръчаш храна, никога не си убеден, кой и как я е приготвил. Ядем дюнери. Използваме прибори по заведения.

Обитаемата част от Земята няма как да бъде изолирана и девствена среда. Това калява организма да не колабира при минимално замърсяване чрез образуване на антитела. Голям процент хора са карали пневмония, търпели са вид усложнения, операции и поне веднъж в живота са боледували от тежък грип. Повечето възрастни, и не само, не са образец за здраве и влачат потенциално смъртоносни проблеми, които всичко може да влоши и без коронавирус. Очевидното е най-трудно проумимо – ще пише на вратата на хижата, в която ще давам акъл като прероден Ошо.

Предсказания, стратегически събития. Висш план?

Снимка: Know your meme, originally made by Tank.Sinatra

Това, че заразените пътуват, е малко смешно, признайте. Иначе жълтите човечета вкарват в ступор с архивни кадри, които съдържат реална днешна информация (горната картинка не е част от епизод, а meme). Оказа се, че не са предвидили коронавирус и фалшиво се шуми, но познаха за Тръмп. аутокоректа и Смарт часовниците. Thе Simpsons не са единственият феномен слeд Ванга и преди Валери Божинов. Влияят се най-вече хора, вярващи в детерминизма до липса на свободна воля. Аз смятам, че избираш сам дали да пиеш бира или мача и кого да поздравиш без маска. Обаче питая вяра към съдбовните препятствия и че няма грешен път и изход. Дали живеем в 2015 или прескачаме до 2024 г., отпорът държи на черни списъци…

Кажи го на близките на убитите на концерта в Манчестър или атентата в центъра на Париж, сирийските деца, тежко засегнатите от коронавирус и изнемогващите лекари. Казвам им, два абзаца по-горе.

Кой има (съзнателно) очакван живот? През окото на страха светът е несправедлив за всички. Все пак, не бих блъскала дядовци, мрънкала за театър или изкупувала в галоп консерви нахут. Препоръчвам дезинфекциране отвътре. Доказано е влиянието на мислите и емоциите върху имунната система, за психическото състояние е ясно. Здравият дух боледува рядко и кратко – mind over matter, годжи бери и имуностимуланти не заменят цъфтежа на тялото при нежна опека и вяра, пък било то и в Бог. Купих си гел, де, не се шляя по молове и не се къпя чрез силата на мисълта. Все още.

Снимка: John Hain от Pixabay 

За подтик към грижа за себе си, се вдъхновете допълнително тук.

А за да завършим с факти, които са важен щрих от картината, ето данни от Световната здравна организация. Вероятно още много места разполагат с последно официално инфо за вируса. Аз лично вземам присърце подробни единични случаи повече от емисии с общи новини. Не от съображения за конспирация, съображения за истинност или… критично мислене.