Няма да е все така. Навярно сте чували тази популярна притча. Един човек се замогнал много – черпел всички наред, оставял големи бакшиши и купувал ненужно скъпи предмети. Един ден дошъл коронавирусът и той фалирал. Жена му го изоставила, приятелите му се покрили. Мъжът тръгнал да се беси, но докато купувал въже, продавачът му дал лист хартия. Когато клетникът вече виждал края, все пак разгърнал бележката и прочел „Няма да е все така“.

Думите му вдъхнали поне малко кураж и свалил въжето

След време пандемията отминала, бизнесът му пак потръгнал и подобно на Доналд Тръмп, възстановил капиталите си след фалита, че и станал още по-богат. Отишъл в магазина да черпи продавача, той го потупал по рамото и му казал: „Ти май скоро не си чел бележката ми“.

Снимка: Юлиан Тодоров

И в България е така. Мнозинството беше изгубило всякаква надежда. Сякаш бяхме в един от онези пословични кръгове на ада, описани от Данте. „Надежда всяка тука оставете“. Знаете ли кое е най-хубавото на протести 2020? Това, че станаха спонтанно и непринудено.

Няма диригенти, агитатори и пишман-демократи. Няма ги господата с микрофоните и двата високо вдигнати пръста във въздуха.

Този път никой няма да ни излъже

Българинът е търпелив. Доказано. Но когато му кипне, по-добре не му се изпречвай на пътя. Правителството и лъжливата политическа хунта ни докараха до най-бедната държава в Европейски съюз. В лидер по всевъзможни стряскащи статистики за алкохолна и наркотична зависимост. В лидера при детската смъртност, катастрофите с трагичен край по глава на населението… В най-корумпираната държава с най-голяма зависимост от страна на медиите. Които от „четвъртата власт“ се превърнаха в кученца на каишка, ламтящи за парченце сланина.

Снимка: Юлиан Тодоров

Истината лъсна

Голямата победа на протестите до момента, е че българинът си повярва. Всички оригинални лозунги. Хилядите младежи на площада. Плакатите, направени с любов и надежда, а не с омраза. Повярвахме си, че у нас е останала поне капка от онзи непримирим дух на дедите ни. Видяхме, че обединени всяваме паника у властта, която с всеки изминал ден „лъсва“ все повече и повече. Политическата хунта премина в обяснителен режим. Оплете се сама в мрежата си от лъжи и вече излизане няма.

Снимка: Юлиан Тодоров

Протестите ми върнаха надеждата. Бях се примирил с действителността и магарешкия робски живот. Сивото ежедневие беше изсмукало фантазията ми. Мечтите ми стигаха до хоризонта… а сега преминават отвъд. Бях решен да емигрирам, за да създам и отгледам семейство в някоя „бяла“ държава. Където законите не се потъпкват брутално от хората… които би трябвало да следят за спазването им. А мутрите не се подиграват ежедневно с гражданите… където майките и бащите ни не оцеляват с 200 лева месечно (150 дадени за лекарства). Достатъчно! Хората се надигат, 2020-а продължава да е катализатор за промени, протестите са живи и масирани, а крадците панически се опитват да избегнат народната „любов“.

Има надежда за България.

Снимка: Юлиан Тодоров

А тук ще намерите резюме на събитията и сбор от мнения на популярни лица.

Източник на снимки: Топновини.