Скарлет Йохансон е отдавна оценена по достойнство. И нямам предвид сластни мерки, плътност на устни по скала Анджелина и глас, който може да разтопи и Папата. От малка упражнява актьорски умения, ако не задминали, то наравно впечатляващи с визията. Партнирала си е с Бил Мъри, Робърт Редфорд, Колин Фърт, Хавиер Бардем, Мат Деймън, Мики Рурк (etc.) и плеяда добри режисьори. Била е съпруга на Deadpool (Раян Рейнълдс) преди Блейк Лайвли, мрази неуважителни въпроси, използва чара си, но не желае да е третирана ексклузивно и само като секс символ. „Черната вдовица“, за който писахме по-рано тази година, се очаква да излезе през ноември, а Imdb сочи, че предстоят озвучаване на детско филмче и нова комедия/ужас/мюзикъл. Нека опресним някои от класните роли на мис Йохансон, защото не остаравят, като кайсиев ликьор.

Момичето с перлената обица

„Момичето с перлената обица“ e филм-адаптация по роман, попълващ исторически събития с фикция. Режисьор е Питър Уебър, а авторът – Трейси Шевалие. Едноименната картина от 17-ти век буди теории относно произхода и живота на мистероизното момиче.

Гриет (Скарлет Йохансон) е прислужница, застиваща в ума на мъжете. Също и талант, който разпознава красотата, освен че я притежава. Акрисата разцъфва пред платното и сред тайните схеми, които съдбата на Гриет ѝ налага. Между правилно и смело, изящност и сплетни, имаме фин баланс. Вливаме се в реалност, в която първичност воюва с висши идеали. Краят ще откриете, ако отделите 1 час и 40 минути. Колин Фърт и Килиън Мърфи добавят стойност към каста.

Мач Пойнт

Скарлет Йохансон, родена на датата на първото ми гадже, е стрелчешко-скорпионска лава. Съдбовно я харесвам, повече или колкото този филм, който е пинг-понг за сетивата. Искате страст, риск и обрати? Ето ви горещо блюдо с лют финиш. Не бихте съжалили вкусовата екплозия, макар и водеща до смърт. Разполага r с номинации: една за най-добър оригинален сценарий на Оскари 2006 и 4 за Златен Глобус ; режисура и сценарий – Уди Алън.

„The man who said „I’d rather be lucky than good“ saw deeply into life. People are afraid to face how great a part of life is dependent on luck. It’s scary to think so much is out of one’s control“ Късметът е главен герой, а колко струва похотта ще разберем от мъж със слабост към сочни устни и опасен план в ръкава.

Престиж

За ордьовър има изненади и мистерии, някои от нас се нуждаят от по-силна инжекция, като „Нимфоманката“ на Ларс фон Триер или „Престиж“.

Гледах последния филм 3 пъти, защото ме спечели комплексно. С идея, изпълнение, навързаност и стилови прийоми. Чудесен Хю Джакман, гениален Крисчън Бейл (as always) + две талантливи жени за черешка. Скарлет е в роля на предана марионетка, чието отдаване е разходка по мини. В тази история се стъпва внимателно, защото се върти около двама фокусници, които се надцакват с цел идеалния номер. Търсят граала и безсмъртието, а са тленни говеда, макар и гениални.

Препоръчвам и давам 9/10. Режисьор е Кристофър Нолан и за мен е по-добър от „Илюзионистът“ (и двата излязоха през 2006). „Престиж“ отлежава дълго в ума. Докъде може да стигне човек в желанието си за пълна власт и изключителност? До фанатизъм и триумф, стига да е гений. Now, you’re looking for the secret. But you won’t find it because, of course, you’re not really looking. You don’t really want to work it out. You want to be fooled.“

Луси

„Луси“ е вкусна вечеря, ако обичате екшън-метафизични разсъждения. Странно понятие, обаче този проект го заслужава. Засяга мита, че ползваме 10% от мозъка си, а останалите „кучета ги яли“. Как би изглеждала вселена, в която можеш и знаеш всичко, а желаният изход е на показалец разстояние? Морган Фрийман (професор Норман) ще разясни с думи, а нагледно – едни търкалящи се сълзи и дълбоки паузи в слушалката. „I feel everything. Space. The air. The pain in my mouth when I had braces. I can remember the feeling of your hand on my forehead when I ran a fever. I remember stroking the cat, it was so soft.“

Люк Бесон печели от този научно-фантастичен трилър, но дали рожбата му остава в масовата памет като шедьовър е спорна тема. В моята, обаче, е приятен спомен.

Вики Кристина Барселона

Нещо (привидно) лековато за десерт. Йохансон става все по-разпознаваема след появата на „Вики Кристина Барселона“. Тук играе чувствена девойка, която гони сърцето си из улиците на Барселона. Хавиер Бардем влиза под кожата, а Пенелопе Круз ври в испанска кръв, отстоявайки „правата“ си. Уди Алън (сценарист и режисьор отново) ни въвежда в свят на ревност, оргазми и философски смисъл в и отвъд любовта. Думата, с която бих описала лентата, е безметежност. Или живот като на кино в киното.

Отпуснете порива за изневяра чрез пищната Кристина (Скарлет), която не знае какво иска, но ако го види, ще го познае. „Something – I want someone, something different, something more, some sort of counterintuitive love. Meaning – I don’t know. I don’t know what I want. I only know what I don’t want.“

Ето още малко добри заглавия, вместо кафе – „Другата Болейн“, „Черната Далия“ (която довежда ScarJo и Джош Хартнет в България), „Тя“ и две суперпродукции, които вече сме разисквали – Брачна история и Джоджо Заека. Скарлет Йохансон почти няма слаби филми, нито роли, е заключението и то ни отправя към платформа с налични такива.