Били Айлиш е лолитка и извънземно. Създание, което си втъква жабешко зелени корени, облича се като шизофреник и пуска killer хитове. Брат ѝ, Финиъс, за когото писахме, е основният творчески двигател. Двамата обират награди, зад които стоят свежи рими и добри концепции. Текстовете и бийтовете пък узаконяват нов алтернатив-трап-поп стил + визуален пир.

Вчера беше премиерата на новата песен на тийн дивата, а именно „Therefore I am“ (Следователно съществувам), закачка с известната фраза на Рене Декарт.

Освен че се очертава като пореден banger (като„Bad guy“), посланието добавя пипер. През зъби, но с усмивка, Били насочва стрелички към онази част от „фенбазата“ и медиите, която има проблем с тялото ѝ (т.нар. body shaming). Както забелязахме от новите интервюта, с нихилистичната Били е свършено или поне е наполовина тук.

‘Cause I hate to find
Articles, articles, articles
I’d rather you remain unremarkable

В кожата на нормален тийнейджър, изживял бурна кариера преди 18, тя най-сетне е уверена и в съзнание в лунапарка на славата си. И по-важното – има граници, дори да демонстрира земно поведение към почитателите си, които често прегръща. Сега се харесва и „Мисля, следователно съществувам“ е израз на личната ѝ себеоценка, която бие всички останали. Иска да разкарат „красивото ѝ име от устите си„.

Видеоклипът е просто фриволна разходка из мола, от чиито витрини тя си краде, хапва и пийва („ние само си взимаме„) каквото реши необезпокоявано. Успява и да избяга – символична свобода от лицемерие, клевети и обиди.

Секси или пренавит бунтар, Били Айлиш е талантлив артист с нюх, който носи Грами. Нашите уши одобряват, а ако вашите не са чували за нея, има поле за изненади. Пуснете си „Therefore I am“ и ще ви се дочете Буковски. Защото само диваците са свободни.