„Гроздовете на гнева“ е роман, който с излизането си предизвика смут и възмущение, а едва година по-късно бива отличен с „Пулицър“. Джон Стайнбек за пореден път доказва, че е ненадминат в умението си да въздейства на читателите, с което остава без аналог в американската литература.

Действието на романа се развива в американския щат Оклахома по време на Голямата депресия, в резултат на която приходите на мнозина американци намаляват драстично, а безработицата рязко се увеличава. Недоимъкът не подминава и героите на Стайнбек. Том Джоуд прекарва четири години в затвора след присъда за убийство. Завръщайки се у дома, обаче, го очаква гпромяна. Банката масово е конфискувала земи и имущество, което принуждава хората да тръгнат към Калифорния в търсене на начин за препитание. Това прави и семейството на Том. В единствена надежда за обеднелите хора се превръща събирането на плодове, за което са разбрали от рекламни брошури. Лист хартия е техният пътеводител към бъдещето.

Dorothea Lange, „Pea harvest. Family at work. Nipomo, California,“ 1937. | Photo: Library of Congress, Prints & Photographs Division, FSA/OWI Collection,  [LC-DIG-fsa-8b31824]
Стайнбек майсторски ни прави съпричастни към скръбта и мъката, които превземат както героите му, така и земята, която опустява, свива се.

Живецът отстъпва място на мъртвилото. Връзката между човека и земята е с основно значение в творбата. Със силната си социална ангажираност романът показва, че пътят към „американската мечта“ е пълен с перипетии. Самото пътуване се превръща във форма на оцеляване, акт на съпротива срещу бедността. От друга страна, отделянето от родното място може да бъде фатално.

„Налице е престъпление, което не е достатъчно да заклеймиш. Налице е мъка, която сълзите не са в състояние да символизират. Налице е провал, пред който всичките ни успехи рухват.“

Гладът, несправедливостта и угнетяването на народа нито за момент не напускат сюжетната линия. Мизерията, на която са обречени мигрантите, поражда ярост и недоволство. Колективните потребности превръщат отделните персонажи в незначителни микроелементи… и те лесно могат да бъдат пожертвани. Бунтът на личността, обаче, не позволява това да се случи. Или поне не толкова лесно.

Роуз Шарън е поредният трагичен образ, заедно със символ на надеждата. Тя губи своето неродено дете, но въпреки това кърми умиращ от глад човек.

Кръговратът е повече от съвършен, макар страданието да е движещата сила.

Все пак, именно хората са поставени в основата на всичко. Авторът прави Бог отсъстващ герой, въпреки че едно от главните действащи лица е пасторът Джим Кейси и романът изобилства от библейски препратки. Акцентът е поставен върху самите хора, които единствени са повелители на промените в живота си.

Независимо от практическата невъзможност да се осъществи „американската мечта“, Джон Стайнбек подсказва, че може би хората биха могли да постигнат своя собствена, не тази, която се рекламира в брошурите. Просто ако останат заедно, подкрепят се и се уповават един на друг в тежките моменти от бита. Сплотеността и несломимият дух скрепяват общността, превръщат несгодите в стимул, а гневът остава отправната точка, която подтиква към търсене на справедливост.

„Очите на народа съзират провала на системата; и в очите на народа гневът става все по-силен. В душите на народа гроздовете на гнева се наливат и натежават от сок; натежават и са готови за гроздобера.“

„Улица Консервна“ е друга класика на Стайнбек, която издига личността над трагедията.