Имало едно време една история, която предизвикала доста смут, но повече любопитство. Което само по себе си било притеснително. Романът е Лолита, авторът – Владимир Набоков. Творбата е колкото съвършена, толкова и обезпокоителна. Сблъсъкът между ценности и потребности е налице и е трудно да останеш безпристрастен. Страстта е твърде много.

Романът разплита тревожната история на Хумберт Хумберт, мъж на средна възраст, и неговото трагично любовно увлечение по 12-годишната Долорес (Лолита). Почтеният европеец се оказва в невинния, но безпощаден капан на подрастващата американска девойка. Една донякъде класическа история, която твърде смело преминава границите на допустимото. Авторът обаче не просто цели скандализиране на читателската аудитория. Произведението му е с препратка към моралните отговорности на родителите и социалните такива на възпитателите.

кадър от втората екранизация на романа с Джеръми Айрънс и Мелани Грифит

В Лолита еротиката и насилието са доста близки

По едновременно лиричен и неспокоен начин Набоков заплита общоприетото с неизказаната лична поквара. Оказва се, че еротиката и насилието са доста близки, стига някой да се осмели да премахне мрежестата граница. Авторът разказва за емоциите и преживяванията на героите си по такъв великолепен начин, че читателят става абсолютно съзнателен съучастник в престъплението, което се развива във възприятията му.

„ Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.“

Вътрешният морал не може да бъде пречка в опознаването на Хумберт. Лолита остава една от най-вълнуващите любовни истории, писани някога. Интересното е, че екранизациите по романа, дело на Стенли Кубрик през 1962г. и Ейдриън Лайн през 1997г., са много по-оспорвани от широката публика, отколкото самата книга. Оказва се, че индивидуалното пресъздаване на сексуалните сцени между по-възрастния мъж и младото момиче не се счита за неприемливо, за разлика от сцените, заснети и готови за директна зрителна консумация. Дали липсата на морал, или намаленото поле за изява на фантазията е по-големият проблем за публиката? Можем само да предполагаме.

За да не нарушат американското законодателство, създателите на филма на Ейдриън Лайн са използвали пълнолетни дубльорки за еротичните сцени. И в двата филма героинята на Лолита е представена като 14-годишна, а не както е в романа – на 12. Възглавници между актьорите, за да се избегне докосването, забрана за излъчване, отрязани кадриЛолита се оказва цяло едно любопитно явление, което съпоставя тъмната страна, заложена дълбоко у хората, с онази светлата, която се демонстрира пред околните. Въпросите, които заражда романът са много, отговорите – понякога неудобни, а усещането на моменти е неприлично, но не и неприятно.

Творбата е едно деликатно предизвикателство за ума, което събаря границите, които бихме преминали под влияние на любовта. Или пък очертава тези, които бихме си поставили…

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

Любовта е красива дори когато е твърде реална. Още вдъхновение ви очаква тук.