През 2004 г. в списание „Ню Йорк“ излиза статия на Робърт Колкър във връзка с огромна измама с публични средства, озаглавена „Лошият районен училищен инспектор“. Петнадесет години по-късно този случай вдъхновява HBO да създаде филм и да разкаже историята на Франк Тасон – безукорен член на обществото, който всъщност е умел финансов мошеник. Въпреки че си присвоява милиони американски долари от данъкоплатците, той излежава сравнително кратка присъда и се радва на щедра държавна пенсия от над 170 хил. долара на година. Как е възможно толкова дълго време да заблудиш системата и хората? „Лошо образование“ дава ясен отговор на този въпрос – докато всичко тече гладко и безпроблемно, никой не задава въпроси.

Измама зад маската на утопия

Годината е 2002 г. и Франк Тасон (Хю Джакмън) е районен инспектор на училище Роузлин, Лонг Айлънд. Тази година то се радва на огромен успех, тъй като заема четвърто място в ранглистата на учебни заведения, чиито възпитаници влизат в Бръшляновата лига. Франк е винаги спокоен, помни имената на всеки ученик и родител, винаги е насреща да помогне, участва във всяка дейност на малката общност и денонощно се труди за просперитета на своите възпитаници. Един от предстоящите му проекти – „Небесна пътека“ ще изстреля училището на челно място в класациите. Всичко е толкова перфектно, почти нереално. Един ден дясната ръка на Франк – счетоводителката Пам Глъскин (Алисън Джени) допуска грешка и наяве излизат някои финансови далавери. По същото време една амбициозна деветокласничка се заема да разкрие какво се крие зад проекта „Небесна пътека“.

„Проблемът сте вие – родителите“

Макар „Лошо образование“ да е окачествяван като комедия, това е само елемент от цялостната картина. Реално сценарият на Майк Маковски разглежда много сериозен проблем, свързан с корупционна схема на най-високо равнище. Това е вторият проект на режисьора Кори Финли, който навигира камерата с кадифена ръкавица. Цветовата схема е зададена в синьо, сиво и черно. Героите се открояват ясно, лицата им са изведени на преден план, а понякога режисьорът ги следва тихо и ненатрапчиво. Сценарият привлича големи имена като Хю Джакмън, носителката на „Оскар“ Алисън Джени и популярния Рей Романо. Светлините на прожекторите обаче са насочени главно към Франк и неговата роля в цялата история. Въпреки че сюжетът пада на плещите му, Хю Джакмън приема предизвикателството и чудесно влиза в образа си. Героят му е едновременно силен и слаб, очарователен и отблъсващ.

Сценарият не е обременен от осъждане и краен критицизъм спрямо действията на героите. Сюжетът се концентрира върху плавното разплитане на въпросната корупционна схема, но липсва пояснението как всъщност се изгражда тя. Това в никакъв случай не прави историята по-малко вълнуваща. Особено силен момент в „Лошо образование“ е монологът на Франк към края на филма. Там той очертава някои от наболелите проблеми не само в американското образование, но по принцип. Това е отношението към учителите. Тяхното принизяване към слуги на системата и към лица, които лесно се забравят и често са обект на подигравки.

Невинаги историите на антагонисти привличат зрителите, но „Лошо образование“ е изключение от това правило. Това е една чудесна история за личност, на която нищо човешко не ѝ е чуждо.

Прочетете и за един изключително награждаван филм с бъгарско участие.