Витамините за щастие са дребни. Някои идват в капсули нежност и шумно “ще остана”, но се абсорбират като плод. Белиш, дъвчеш и живваш. Неусетно си цял – интуиция и любов на педя от нея. Зависи от размера и бельото. Бих казала, но не съм сексолог, а това не е будоарен сайт, само че истината е безплатна и нужна – сатър за ума и MED за душата. Особено днес, когато всичко друго ни е тясно.

Да бъдем „Тийнейджър Лов“ за момент и клюка между две приятелки. Най-вече – философски монолог за „нямането“ (определение, което Иван Ланджев вдъхнови в по-дълбок контекст).

Това Аз, което, докато пише, празнува себе си, често е бездомник. Палячото от центъра, забавен отвън – олющен отвътре. Вече гледа с милост на бремето и времето. „Нов шанс да творя“, се провиква и моли да му сипя. Пускам чай и блус в сърцето на лятото. Нахлува въпросът “какво е полубивш”. Всички ме питат. Нещо като евтино бельо, което гладиш като MED.

Много като полусекс, полуусмивка, получао. Заставаш между връзка и изход и кършиш пръсти.

Бърчиш чело и заекваш като тризначките на въпрос за пети клас. Много те харесвам, ама. Абе, готина си, но. Чудя се дали щяхме да си паснем преди десет години. Може би имам пареза на дясното око. Не ми е до връзки. И Voilà – тикче полубивш.

Снимка: cdd20 от Pixabay 

Тези същества са сложно скроени. Като мигрираща популация – търсят само Изток. Където сочи компасът, там акостират, обаче без чадър и пуловер в отбивките, че да им стане студено. Ако предложиш своитe, стават мигом Джеймс Дийн (кхъм, не този) и момчето, което си френдзоунала по дефолт. Тоест – джентълмен с обноски на аристократ тире твърде нежен, тире чао. Ама как, аз ще си ходя най-добре, имам среща с баба ми, току-що си счупи врата. И ти става пределено ясно, че целувката, която дои космоса, е последна.

Тръгваш си с буца и таксиметровият шофьор не те пита защо плачеш, блъснал се в смърт. Може да си с MED бельо, дълги крака и луксозна душа. Най-нова колекция себе си, интензивна до sensual порно, но сърцето умира еднакво. И от страх, и от мъст, от глад и безсилие.

Отърсени от бяло и черно, слагаме по точка в двете – вината е обща. Дори на “Много си тъп” от мократа възглавница да изпиука зряло “знам” или мулатка да те убеждава в делюзии, или интелектуалец да те лъже през смях. Хората са различно счупени, а някои – още наивни. Досущ дете, натискащо райбера под малкото ти пръстче и бутащо тая врата, докато се надуе и спука всяка сянка. Сочат какъв си, докато те отблъскват. Не е rocket science. Аз лъжа постоянно – че имам гадже ; че не ми пука ; че обичам себе си ; че не страдам ; че съм мила.

Лъжа, че не вярвам в общо бъдеще, докато обличам неродения си син и го водя на градина.

Бяство и вкопчване. Тази любов ми е последна, длъжен си – ако нея я няма, и мен ме няма. Мед и MED, но си оставаш застрашена пчела.

Ще усетите, че един и същ модел се повтаря. Всяко разочарование кърми и отбива един и същи страх. И той е толкова свиреп и ужасен, че ти идва да загинеш, но просто пукаш могилата в гърдите, капка по капка, в ерозия.

Страх от самота, от неразбиране, от безлюбовие. Страх че си ти и това искрено Ти никой не го иска. Аха се отпуснеш и секирата е наточена.

В прозаични текстове пише, че понякога си в повече за някого, сякаш си лава или Кресненското земетресение. Или шизофреник с дете и кредит, а не жена, която е чела “Осъдени души” твърде рано.

В кратера на разочарованието, забравяме личния си змей горянин – интуиция тоест любов. Това гласче или прерязване, което знае всичко, но инатът го отрича. В първия миг ти е ясно дали човекът е за теб, защото още не си решил дали го искаш. След третия разбираш дали те иска. След петия – колко точно, а очите са портал за времето ви заедно.

Снимка: Andrea Baratella от Pixabay 

Тогава детерминизмът отсича, свободната воля удря чукчето. Като Хензел и Гретел по разпилени трохички намираш къщата си. Нечия прегръдка, в която “обаче” пламва в “обичам те”, а ушите – от “толкова дълго те чаках”. Различно сродни души с общ стимул.

И жената с горещи очи, левентът от Рая, разбирачът, социопатът, първото гадже, философът, дилърът и всяка нежна смърт са трохички до него. И ако не е Той сега, ще е Той от юни. А дотогава остава луксозното бельо, Netflix и малко сладолед.

Нима не преборихме изолация, какво ще ни шокира, освен Тръмп, поел случая на Джо Екзотик? Наздраве, с дезинфектант и кола.