Оноре дьо Балзак не е бил моментално оценен, макар и величина днес. Отгледан от дойка, прекарал време в интернат, пътят му към учебниците ни не е бил лесен и лъчист. Пише под псевдоними, таи ненавист към майка си, която го заставя да учи, цял живот влачи дългове заради неуспешните си инвестиции. При все това става бохем, наслаждава се на лукс, докато твори неуморно и прекалява с кафе. Създава „Дядо Горио“, Йожени Гранде“„Братовчедката Бет“ и съчинява книга след книга, в които рисува героите на своето време с лирически бои. Пише и с други цели. Превели сме за вас писмо на Балзак до Евелина – голямата любов на писателя, с която води дълга и напоителна кореспондеция и доказва че „ухажването тогава е далеч от свалянето днес“.

Евелина Ханска праща анонимно писмо до Балзак през 1832 г и оттогава общуването между тях не затихва, докато не прерасне в женитба и любов. Евелина е омъжена, също така отхвърля Ференц Лист след смъртта на съпруга си. Таи истинско благоговение единствено към Балзак, което бива повече от споделено. Бързо след първата им среща в едно швейцарско селце Балзак започва романа „Серафита“ и я влючва в прототип на героиня. Двамата се женят през 1850 г, а Оноре умира пет месеца по-късно…

В писмо през 1832 г. Евелина изтъква, че сърцето ѝ подскача, четейки произведенията на Балзак.
Photo: Wikipedia

Балзак, 1835 г,  към любимата си:

„Луд съм по теб, почти истински луд. Не мe навестяват и две идеи, без да се вмъкнеш помежду им. Вече не мога да мисля за нищо, освен теб. Напук на мен, въображението ми пътува към теб. Обгръщам те, целувам те, милвам те, обсебват ме хиляди влюбени ласки. Що се отнася до сърцето ми – винаги ще си в него, така е сладко да си там.. но, Боже, какво ще остане от мен, ако си отнела разума ми?

Една фикс идея, която ме уплаши тази сутрин. Рязко ставам и си казвам “Хайде, отивам при нея”. Сетне сядам отново, задвижен от задълженията си. Това е ужасяващ конфликт. Това не е живот. Никога преди не е било така. Погълнала си всичко и се чувствам глупав и щастлив, мигом щом се оставя да помисля за теб. Люлея се в мечта, така сладка, че секунда трае години. Каква ужасна ситуация!

Обзет от любов, с бликаща любов от всяка пора, живеещ само за любов, всмукан от страдания, хванат в хиляди паяжини. О, скъпа Ева, дори не го знаеш. Взех визитката ти. Тя е тук пред мен и ти говоря все едно си тук. Виждам те, както вчера, красива, съкрушително красива. Вчера, през цялата вечер, си повтарях: “Тя е моя”. Ах, ангелите в Рая не са били толкова щастливи, колкото бях аз вчера.

Къщата (построена преди Френската революция), която Балзак купува за Ханска.

От любов през Романтизъм да отскочим към Магически реализъм.