„Човекът е напълно човек само когато играе“ гласи крилатата мисъл на Фридрих Шилер. Фразата краси фасадата на Националния стадион „Васил Левски“ и десетки хиляди столичани я виждат ежедневно. И ще продължават. Как измени тази пандемия желанието за спорт и неговия облик?

Игрите, съревнованията са били движеща сила преди, днес и ще са занапред. Носят неистова емоция. В наши дни спортистите до такава степен са издигнати в култ, че са се превърнали в световноизвестни „рок звезди“ – всички знаят кои са. Бръмчат с бързите си лъскави возила. След тренировки разпускат из буржоазни заведения, а вечер отново са в светлините на прожекторите на поредното светско събитие.

Но какво са те без феновете?

Именно привържениците са движещата сила в във всеки спорт, в пандемия или без. Без тях милионите от билети, фен артикули и рекламодатели ще са в сферата на фантастиката. Бизнес моделът на спортните суперзвезди изобщо няма да работи и те ще се примиряват единствено с лавров венец и потупване по рамото, като в древността.

Пандемията ясно ни показа, че игра без фенове няма. Туристическият бранш пое тежък удар заради липсата на десетки хиляди чужденци, пропътували кой с каквото намери разстоянието до града, в който любимият им отбор гостува. За разлика от минали години този път бира в централните части на Мадрид, Киев, Истанбул и прочие – имаше. Нереално скъпите билети останаха непродадени. Но да оставим настрана загубените милиони.

Къде е радостта от гола, когато насреща си имаш планина от празни седалки?

Нали това е мекото на хляба, да натриеш носа на противника в собствената му зала, отпразнувайки онази решителна тройка с „твоите хора“. Които са отделили последните си спестявания, за да гледат любимия си баскетболен отбор на живо. Във всички спортове е така.

Защо не се завърна боксът?

Да, имаше няколко галавечери, но големите имена са в режим на изчакване. Всеки ден Антъни Джошуа и компания питат кога ще има публика. Защо иначе биха слушали култовата „Sweet Caroline“ (Сладката Каролина), химна на бокса, предвещаващ главното събитие на вечерта? Как биха взривили тълпата със зрелищния си нокаут… ако тълпа няма.

Професионалните спортисти са идоли на милиони хора по целия свят. Поведението им се следи повече от обикновеното, а всяка тяхна грешка се натъртва. Без сърцатите си привърженици спортистите биха били просто манекени.

Спорт без фенове – не, благодаря!

А ето и как се чувстваме „Извън играта“ с Бен Афлек.