Хората са нежни, малки снежинки. Едно меме сочи, че зад всеки суров, механизиран възрастен има ранимо същество, което през цялото време шепне „I have no idea what i am doing“. Мести разни ръчки, управляван от космическо Аз, тяло и сърце едновременно, но без да иска, се плези на деца и кучета. Празнува рождени дни, чете, плаче, прави бебета и умира. Дръж се. Американците казват „отпусни се“, българите – „стегни се“. Смятах, че ние имаме грешно възпитание, но нацията с тежка адикция към фастфууд, лицемерно поведение и агонизираща за всеки долар, е права за себе си. Пренавитите трябва да отпуснат, шарещите по кафета и кръчми иди-дойди хора – да поемат контрол над себе си.

The choice is yours, but help is needed

Знаем ли кой колко знае за себе си? За собствените си мотиви, унаследеност и автопилот поведение. Според енергийната психология дори пренаталните травми са лечими и цялостна трансформация на равнище – нов човек, е възможна. Някои практикуващи лечители твърдят, че съзнанието им е като на дете до 4 години – работи на тета вълни. Нещо като хипноза и сънуване едновременно, безвремие при четене, пролуката преди да заспиш или да се събудиш, където мирът не се търси, а живее.

Между две сбъднати желания цари пълно спокойствие

След разбито сърце, уви, също. Шокът има свойството да заглушава ума. Чуваш през раковина мислите си, те не са твои, ти не си свой. В първата морска вечер, облегнат на шезлонг с ром в ръка, животът те носи вълна след вълна, нощта не е опасна, а почивка от глъч и рани. Тялото ни съдържа 70% вода и 30% стягане. Има смисъл реките, душовете и бълбукането на упсарина да успокояват нервната система. Лекарство срещу умиране е серотонин и споделена любов, но също да лежиш по гръб в морето – небе, вода и рай по средата.

Възпитанието, разгледано просто, е регулация на страхове и желания. Смес между свободно плаване и плуване в бурни води. Любов и търпение на равни дози и дисциплина против безволие. В идеалния случай, по-често – лежи на проекции. Наскоро гледах клипче на любимото си влогърско семейство, щастливо при това. Момиченцето им е адски лъчезарно и спокойно дете, еталон за здраве. Петнадесет минути гледаше родителите си в очите и ги лъжеше за мини абсурдна беля, защото не е била послушна, а това е лошо. Тригодишно с дисоциация, честито. Всеки от люлка до първа пъпка е нужно да бъде насърчен да изразява, изпитва и бъде това, което е в цялост, обратното води до фрактално себевъзприемане.

За вселената си съвършен

Няма недобър човек, добротата не се учи, само се отучва

Не съм запозната затворниците да излизат добри, може би в идеалния случай – леко смирени и то пак – за да не изпитат отново насилие и минимални, клонящи към нула, права. Обзалагам се, че най-пропадналите хора са били съветвани да бъдат много добри от родителите си, които никак не са спазвали дословно собствените си насоки. Да се замислим дали тръшкащо се дете в магазин и дори посягащо на майка си, ревящо на площадката без забележка и емоционално незакачено ще има по-добра вътрешна регулация и мир от друго, което е било вечно парирано. По-малкото зло е учене на граници, без вменяване на срам.

Ако се разочароваш от детето си, себе си и света, значи си вкопчен в ясен изход. Това е нормална девиация. Предвид че и без силна Дева, от десетгодишен до старец, човекът решава какъв цвят и модел количка ще задоволи колекцията му, с колко кубика да е жена му, как да протече активната му младост. Аз имам свежо предложение, преди да възпитавате дете или ума си, се научете на доверие към себе си. Лесно, дали? Първо идва то, след него саморегулацията. Разочаровайте наред в своя полза. Разочаровайте майка си, баба си, мъжа си, магазинерката, критичните приятели и цъкащите с език непознати. Няма време за нищо, освен застъпване за себе си, което малко по малко обезцветява страха. За да приложа пример, аз винаги съм била удобният приятел. Един сладък, неконфликтен и грижовен модел на себеотстъпничество.

Прекалената умереност и съобразяване са вредни за личността.

Ако нямате време за себе си, докато сте с другите, ще ги изолирате, когато го намерите

Емоционалната интелигентност, тоест умението да знаеш какво чувстваш и как да го използваш градивно, трябва да се изучава още в малките класове, заедно с важността на риска, как се сменя гума и попълват декларации. А този баща трябва да е световен гуру.

За да се регулирате, се отпуснете. Знаем от първото ожулено коляно, че ексцесиите са неизбежни, защото животът не е равен. А пълен с хора, събития и чувства, които тестват, гонят и дразнят, за да е ясно колко високо стига гондолата, отвесно, за да отлепи стъпалата, да преобърне червата и да внесе избор. Вълнение и крясъци от радост или плач. Всъщност избор няма. Държиш се здраво и се смееш през страх, защото рано или късно лодката слиза, животът потича различно и лунапарк, сън и любов се редуват. 

Мисля, че възпитание крие у себе си основното важно понятие – възпитан, думата се свързва с учтивост, премереност и умение кога какво да бъде казано и направено. Гради се методично и постепенно, на база първо тотално отприщване достатъчно често, за да е истинско. Не очаквайте вътрешното и вашето дете да не лъжат, ако когато са искрени, се готвят за потискане. Не искам, не мога, стига. Човек, осъзнал себе си, има шанс да реши какво да бъде и превръща – потаен лицемер или пълноценен човек. Не може да отгледа и двете.

За размишления, касаещи пък детските грешки, може да надникнем ТУК.