Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191210_144716 1.2.jpg

Куба е една от страните, за които нито снимките, нито разказите могат да пресъздадат тамошния дух. Тя просто трябва да се изживее – пълноценно, непринудено, емоционално. Неслучайно Хемингуей е прекарал повече от 20 години в карибската държава, написал своя най-голям шедьовър „Старецът и морето” именно там.

Съвсем логично в увода си започвам с литература. Ще се опитам, пресъздавайки сладкия спомен за Куба, да се фокусирам единствено върху творчеството на острова. И в този смисъл съвсем умишлено ще избегна дори споменаването на онази напитка от захарна тръстика и онези тютюневи изкушения, с които основно се свързва тази част на света.

И макар Куба, и в частност Хавана, да прилича на изоставен декор от стар филм (трудила съм се в Киноцентър „Бояна” и от скромния си опит мога да кажа, че поизоставените декори там изглеждат по абсолютно същия начин, макар да липсва испанската колониална архитектура), тя е култура и изкуство на всеки ъгъл, стремейки се към изравняване с постмодерните форми, но държаща на уникалната си фасада и поведение. За щастие.

Музика, танц, театър, кино, изобразително изкуство, литература, архитектура… в Куба има за всекиго по нещо. По-ненаситните и алчните могат да се възползват от цялата храна за душата накуп. И то без да изпитат неприятното чувство, както когато човек преяжда с онази, обикновената храна.

Театърът Gran Teatro de La Habana “Alicia Alonso”

Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191211_164316 1.2. .jpg

Една от най-емблематичните сгради в Хавана, намираща се до El Capitolio Nacional и също толкова известния хотел Inglaterraе, е тази на Големия театър в Хавана. От 2017 г. театърът носи името на една от легендите на танца – Алисия Алонсо. Тя извървява дълъг творчески път, основавайки Националния балет на Куба (през 1948 г.) и стремяща се винаги да разпространява красивото сценично изкуство. Както сред хората от целия свят, така и сред различните социални кръгове в карибската държава, за които тя е нещо като национален герой. Историята на нейния живот е достойна за уважение и поради още една причина, която показва любовта и волята на човек, отдаден на своето призвание и любов към красивото. Още когато е съвсем млада балерината е диагностицирана с отлепена ретина, след което загубва периферното си зрение. Въпреки тези невъзможни на пръв поглед пречки, непозволяващи ѝ да продължи да танцува, тя не се отказва и създава свои прийоми, с които да бъде безгрешна пред публиката – поставя различни по цвят светлини на сцената, за да може да се ориентира, а от партньорите си изисква пълна дисциплина във връзка с точното място, което трябва да заемат.

Сградата на театъра първоначално е била създадена, за да служи като социален център на галисийската общност в Куба. Днес все още има зала, в която се събират хора от испанската област.

Да отидеш до Хавана и да не усетиш присъствието на Хемингуей е като да отидеш до Рим и да не видиш Папата…

Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191211_114720.jpg

Ърнест Хемингуей определено е изживявал Хавана с всяка фибра на своето тяло. Наред със снимките на великите революционери – Кастро, Че и Сиенфуегос, тези на американския писател са също толкова търсени и популярни. Неслучайно едно от задължителните места, които човек трябва да посети, когато отиде в горещата столица, е барът „майка” на мохитото – La Bodeguita Del Medio, известен като „любимото място на Хемингуей”. Там (уж) може да опитате най-хубавото мохито в света. Е, вследствие на твърде многото туристи, които ежедневно изпълват заведението, за качеството на коктейла може да се спори. Но, дори и да не оправдае очакванията на един или друг, атмосферата в Bodeguita е несравнима и задължително трябва да се усети.

“Mi Mojito en La Bodeguita… mi Daiquirí en El Floridita”

Description: C:\Users\Johny\Desktop\20191213_123847 .1.2..jpg
Description: D:\jony\CUBA - Havana; Varadero; Villa de Vinales\20191211_161442.jpg

Като един истински бохем, Хемингуей е бил задължителният елемент за добра компания и добро питие. Затова той обичал да разнообразява и напитките, и баровете. Неговата своеобразна традиция изисквала да пие мохито в Бодегита, а дайкири – във Флоридита.

Ресторантът Dos hermanos (Двама братя), намиращ се в непосредствена близост до музея на онази напитка от захарна тръстика, за която загатнах по-горе, приютява освен един от най-ярките представители на изгубеното поколение, редица гении на различните видове изкуства. Като например Федерико Гарсия Лорка, знаменития кубински писател Алехо Карпентиер, Марлон Брандо, Енрике Серпа, Ерол Флин и др.

Description: D:\jony\CUBA - Havana; Varadero; Villa de Vinales\20191216_143206.jpg

Освен многобройните и любими заведения, за Хемингуей имало и други важни сгради – такива, в които да може понякога да си почива от безкрайния празник, но най-вече места, в които да създава своите шедьоври. Така се появява Finca Vigía (Наблюдателница)кубинският дом на американския писател. Той се намира в покрайнините на Хавана и разкрива забележителна гледка – смесица от пъстра зеленина и градска атмосфера. В къщата могат да се открият оригинали на Пикасо и Жоан Миро. Даже е твърдял следното: „За писането уча от художниците също толкова много, колкото и от писателите”. Противникът на прилагателните бил страстен ловец, а част от „трофеите” му могат да бъдат видени по стените на хаванското имение. От друга страна, вечната почит към любимите му котки е настанена в голямата градина, в близост до басейна и яхтата Pilar.

Хотелът Ambos Mundos също е бил убежище за Хемингуей, преди да се сдобие със своето имение. Откритият асансьор все още може да ви заведе към стая 511, от която вдъхновението и творчеството са преливали под прага на вратата.

Във втора част от нашата разходка из екзотичния рай на Куба очаквайте местно изобразително изкуство, творци и проекти. Музата пристига, всички в НХА да наострят сетива и моливи.

Предишна статия„The Witcher 3“ чупи рекорди след успеха на сериала
Следваща статияВсички сте идиоти, аз съм Ницше
Йоана Тодорова
Три думи ме водят в живота - пътуване, театър и книги. По много и от трите! Смятам, че те са безценни и ключови за извисяването на личността. Често се опитвам да ги съчетавам - да пътувам из света с няколко книги в раницата, а пристигна ли - да бъда пряк зрител на тамошно представление. Завършила съм "Връзки с обществеността" и "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски", както и "Театрално изкуство" в НАТФИЗ. Именно в Академията се научих как да мисля пространно и да искам да научавам повече и повече за всичко, което ме заобикаля, но и което не ме.