Питали ли сте някого 36 пъти на ден какво е ял, дали му е топло на краката, как е и иска ли нещо? Това, освен баба ми, е всеки експресивен влюбен човек към болен партньор. Понякога майка, рядко брат. Предимно куче, което ще ви оближе пет пъти, за да засвидетелства, че е тук, ако ви трябва. На вас, омърлушения гений, чиято сметка все дели на дадено и взето.

Трудно е да се държиш правилно по учебник. Да спазваш етикеция, да не избухваш, да си образец за ведрост, да не задаваш тъпи въпроси и агресията да е по фитнес часовник. Нито в киното и литературата, нито в щастливите семейства, още повече в средата навън, има друго, освен умерена лудост. Всички си стискаме душичките да не излетят и накрая разбираме, че да мериш думи като педантичен шивач няма да спомогне никой да не страда. Та, свършваме като героя на Кевин Спейси от “Американски прелести” – голи от фалш и свободни. В идеалния вариант, в който и сме влюбени до 70 и менопаузата е мит.

Отклонението ми служи за оправдание за “соленето”, което следва. Всичко има две страни и лоши хора няма, сега ще разберем защо няма и тъпи.

Нерационално издържаното поведение има много форми. Няма да го нарека идиотско, но да пробваме с тази дума. Има лиготия, образна ретардност, отказ от отговорност, нелепи страхове. Има и присмех от хърбел и щърбел поговорката. Смехът не може да се окачестви като вредно впрягане на мускули, хората дори чрез такава терапия се лекуват,  (аз лично с “The Office”). При все това, според статистика на случаен наблюдател aka аз, хората обожават: първо, да се хилят злобарски; второ, да сипят критики. Дали ще са си изчели цялата училищна литература на 30, или ще теглят само европейско кино; дали ще готвят само на пара с био батат, или могат да пишат отвертка насън, те щи ви дадат да се разберете!

Ама, моля ви се, вие незапозната и посредствена сган с интернет достъп. Виж го този, обсъжда “Живот в скалите”; тази пък женица не знае що е вметната част и вярва в Бог; онзи пък несретен чичка смята, че има как да сподели кадър на четящия си син, без да му викна отдолу – малоумник, излагаш детето си.

Снимка на John Hain от Pixabay

Когато главата ни пораства преди сърцето, обикновено страдат другите, не като при педантичния шивач по-горе, който си страда главно сам. Дали ще мериш, или ще сипеш его превземки пак ще си стъпка назад от автентичното себе си. Всички гурута говорят за автентичност. И на тях ще се посмеем, само почакай пет минути, да си дадеш сметка колко възрастни хора и деца са нещастни. Имам предвид нещастие отвъд финансова дупка и роднински пропуск. Дядо ти на село кара ли те да му декламираш цитати от Ницше с кафето и докато хули индийския злодей, пуска ли сочна жлъч, или просто търси приказка? Тригодишните смеят ли се на някого, без после да го гушнат? Това имам предвид. Знам, че трябва да маневрираме и да я впрегнем цялата тази безумна, шумна и обидна информация, която мозъците ни не смилат. Да излиза, но има ли по-щадящ път навън?

Снимка на fotografierende от Pixabay

За мен идиот е щастлива дума, свързвам я с цапане в локви, тъпи шеги и любов. В официална дефиниция е – напълно нарушена умствена дейност. В социалните мрежи, които са един своеобразен хол (по-посещаван от домашния), – събирателно за “лекенце под нивото ми”.

Срещала съм много начетени прости хора и природно надарени обикновени наглед. Да си прост междуличностно, емпатийно и духовно е по-лошо от да пишеш неграмотно. Не си над продавачката до вас, имай предвид. Може да си умен и в любопитството си към кокиче, храна, фантазия или нюанс на усмивка. Може да слушаш чалга и да уважаваш хората и да си нежен към чувствата и съобщенията им в 3 през нощта. Да се държиш сърдечно и красиво с клиенти в магазин за втора употреба и да влюбиш ерудити в себе си.

Та, вероятно сме по-тъпи, отколкото се представяме, дано поне да сме по-умни, отколкото изглеждаме.