Знаете как роптае животът срещу страха. Пуска бариера след бариера, докато наблюдава през бинокъла на Бог, и стиска палци да се научиш да прескачаш, вместо да лазиш. Та така, драги приятели, и с любовта. Купидон може да е холограма, фикция или реална магия, но някой забива точната стрела в неточния човек, докато си вземаш кафе от машината, пакетиран в тревогите си. И ти казва – ето той е. Този с чипия нос, странното яке и очите, ровещи за чудо в теб. Тръпката е странно нещо, привличането също. Някакви дребни атомчета и мисловни теореми просто отсичат – май съм влюбена, това доскоро беше подготовка. Енергийните нишки се вплитат, устните прехапват, а руменината си проправя път, за да се притесниш качествено. Както знаем, вълнението го крепи несигурността – това, че за малко се обхващаме и после вечно се търсим, за да повторим мига.

Ще разгледам същността и контрастите. Всеки обича различно, но има Ин и Ян, студ и пламъци, рационалност и импулсивност. Астрологията добре насочва, илюстрирайки баланса или тоталното несъответствие между стиихите. Без значение как си обяснявате защо ви тегли към някого неистово, а друг ви отегчава повече от Мегз, някои принципи съществуват, за да намерим малко логика в този свят. На хвърковатите им трябват огън и земя, на вкопаните в разума – резки хора и целувки, на обсебващите – волна птичка, която да ги приучи на пускане.

„Лов“ и дърпане

Забелязвам странна закономерност. Дадени хора не спират да бягат след зимата и да чакат този пуст сняг да се разтопи и омекне от дълго критото слънце. Дали твърдостта крие нежност, а уверената нежност – тиха твърдост? Повечето мъже, ок, де – партньори (ок, де, полу- или наистина) в живота ми ме определят като несериозна и студена. Като някакво същество от странни земи, което ту се подпалва, ту се дистанцира с превес на второто. Като някой, в когото да инвестираш чувства значи да си лепнеш на сърцето табела „опасност“, та да внимаваш с хапките. Огненият тип хора, разбирайте действени и жарки по рождение, обожават тази неравна битка и ще те гонят до последно изплъзване. Тук наблюдаваме допълване – вечно ловуващ тип и крайно бягащ. Гаранция за успех няма, обаче шансовете за щастие са големи. За разлика от връзка между двама свръхчувствителни;  между раним и “перде”; холерик и флегматик и още.

Ако вземем огледалото и го обърнем към себе си чрез човек с подобни сенки, става забавно. При хладните и незаинтересованите или изобщо силно интересните, в ролята на страхуващия се съм аз, с чувал салфетки и ремарке брони. Те или не напускат качествено и оставят вратата да зее, или пък аз не им позволявам да си тръгнат от мен. Защото вкопчването е моята гаранция – гаранция за отблъскване, убедена, че ако не стисне, ще изгуби. Много мога да говоря за вкопчването и защо грешно е митологизирано като червен флаг. Всеки вкопчен иска да се спаси, иска да даде, иска да остане/ш. Би ти поверил най-свидните целувки и късове от себе си. Със знанието, че ще те отблъсне, но без умение да накара чувствата си да текат неинтензивно към многоизмерно същество, което наравно е тук и си отива.

Жажда и неутолимост

Та, да обобщим контрастите. Ако си лед и загадка, остават дълго заровени в косите ти. Ако си  вечно ходещият сценарий за потенциална любов на всяка цена, извънпланетарен секс и деца – се изнизват с всяка отдадена мисъл.
Всъщност хората отразяват собствената ти вътрешни полесражения. Борбата между „трябва да остана“ и „празно ми е, ще умра“. Между гигантската любов и изгубения смисъл. Жаждата и неутолимостта като проклятие.

Не се дразнете, когато се вкопчат във вас. Защото някой да има самонавита или реална нужда от друг в многообхватен любовен план е красиво. Цялата тази история със захласването пред човек, поглъщането му като свещена манна. Аз не се отблъсквам от това, не ги презирам. Приятно ми е, доколкото мога да понеса. Може да не дам каквото очакват, но ще съм там, ако се засекат телата ни, и вероятно ще се наслаждавам. Самият вид пълно сливане, което суровата глава ментално не разбира, е духът в човека, чийто дом се нарича “заедно”. Няма начин да си щастлив, ако не си цял, или да си общо цяло, без да си щастлив.

Ето един по-реален поглед върху любовта, който да си набавим след еуфорията.