Лиа Катерова е републикански шампион по таекуондо ITF (спаринг) в категория до 67кг. Наскоро показа, че е най-добрата у нас на първенството в Благоевград, където взе и сребърен медал в дисциплината силов тест, оставяйки бившата световна шампионка зад себе си. През април я очаква Европейско първенство в Прага. Спортът далеч не е единствената страст на Катерова. Под обвивката на трениран боец с черен колан и години на сурови тренировки се крие… творческа натура. В следващите редове тя ни разказва повече за себе си и своите „скрити таланти“.

Здравей, Лиа! Къде те намираме в момента?

Здравейте. Тъкмо се прибрах вкъщи от тренировка.

Наскоро стана републикански шампион по таекуондо. Каква беше първата ти мисъл, когато завоюва златото?

Моментът, в който вдигнаха ръката ми в знак на победа, беше страхотен. Почувствах огромно удовлетворение, защото тренирах здраво за това състезание. Бях много щастлива – целият ми труд даде резултат. Нямах търпение да споделя радостта с треньора си, който е основната причина за успеха.

Какво всъщност е таекуондо? Какво го различава от останалите бойни изкуства?

Таекуондо е корейски боен спорт. Сравнително нов е. Съчетава философия, техника и сила – както на духа, така и физическа. В таекуондо има различни дисциплини: спаринг, форма, силов тест, специална техника… Практикуващите трябва да се развиват във всяка една от тях, а те сами по себе си се различават много и са трудни за усвояване.

Имаш черен колан. Колко време ти отне да го заслужиш?

Тренирах близо 9 години, за да защитя черния колан. Не се явявах на всеки изпит, защото исках да съм максимално подготвена за степента. Самият изпит за черен колан беше 3 дни. Първият само за тестване на физическата подготовка, вторият за базова техника и скокове, а третият – за спаринг и силов тест.

Водиш детска група. На какво те учат бъдещите шампиони и кой е най-ценният съвет, който им даваш?

Обучението на деца е нещо много специално. Таекуондо е боен спорт – дисциплината е на първо място, а в същото време в клуба сме едно голямо семейство. Опитвам се да постигна баланс между строга и приятелска обстановка. Децата ме учат винаги да показвам най-доброто от себе си. Не спирам да чета и да се интересувам, за да ги подготвя да станат шампиони… като мен (смее се). По този начин започнах да действам и в живота. С каквото и да се захвана – правя го с цялото си сърце и енергия. Така постигам отлични резултати навсякъде. Винаги съветвам децата да следват принципите на таекуондо. Учтивост, честност, упорство, самоконтрол и непоколебим дух. Учим ги да бъдат добри хора, да пазят здравето си и да не спират да преследват целите си както в залата, така и в живота.

На Републиканското първенство взе и сребърен медал в дисциплината силов тест. Разбрахме, че си имала контузия след това, какво всъщност се случи?

Дисциплината силов тест е много атрактивна. Състои се от техники с ръце и крака, с които трябва да счупиш определен брой дъски. В края на състезанието останахме две момичета в борба за златния медал. Това означаваше, че трябва да се „надчупваме“. Увеличаваха броя на дъските… и при мен се случи, че два пъти подред ритнах с неправилната повърхност на крака. Така го нараних. Имах възможност да се откажа, но за мен това не е вариант и продължавайки да ритам допълнително го натоварих. Нараних го сериозно и не можех да ходя, но не съжалявам за взетото решение.

Как реагират родителите ти на факта, че си се отдала на боен спорт?

Чувствата им са смесени. От една страна, са спокойни, че мога да се защитя, ако ми се наложи. Но от друга, им е много трудно да приемат факта, че „момиченцето им“ излиза на ринга, бие се, поема удари в тялото и главата, а освен това и участва в дисциплини като силов тест. Въпреки това ме подкрепят на 100 процента, за което съм им изключително благодарна. За мен тази подкрепа е много важна.

Какви са другите ти страсти?

Занимавам се любителски с театър от 13 години. И в таекуондо и в театъра има едно магично усещане, когато излезеш на татамито или на сцената, което не може да се опише. Също така работя с деца. Зареждат ме с много позитивна енергия. Всеки досег с тях е радост за мен.

Обичаш ли да четеш и коя книга би препоръчала на нашата аудитория?

Много обичам да чета. Книгата, която бих препоръчала е „Проницателят“. Прочитайки я, човек наистина се замисля, че „всичко зависи от гледната точка“.

А любим твой филм, постановка?

Любимият ми филм е „Късметлията“. Обичам да гледам биографични спортни филми преди състезания, за да се надъхам. От театралната сцена бих препоръчала постановката „Контрабасът“.

Трудно ли съчетаваш всичко това и какъв съвет би дала на хората, които се оплакват, че все не им стига време?

От малка се занимавам с много дейности в различни сфери. Не ми е трудно да съчетавам всичко. Напротив, даже е удоволствие. На тези хора бих им казала да забравят за споменатия израз. Ето какво правя аз – записвам си абсолютно всеки ангажимент. Планирам си седмицата предварително и така знам точно в кой ден и час мога да отида на тренировка, на репетиция, на работа, на университет или да изляза с приятели. Никога не оставам умората да ме спре да изляза или да тренирам.

Умората е нещо много специфично. Често тя е илюзия, а действително просто си се заседял и тялото ти има нужда от раздвижване на кръвта. Хората трябва повече да вярват в себе си и да сбъдват мечтите си! Време има за всичко…