Първата част на разказа за covid-19 можете да откриете ТУК.

От РЗИ не си бяха направили труда да ми съобщят, че пробата ми е положителна. Трябваше сам да отида до въпросната лаборатория, защото нито отговаряха на телефонните ми обаждания, нито обновяваха данните от теста в интернет. Чух присъдата си и се изстрелях обратно към вкъщи. По пътя до лабораторията и обратно десетки хора ме изгледаха странно – бях препасан с куп дрехи, шалове, маски, ръкавици и очила.

В първия ден от карантината се опитвах да осъзная какво точно се случва.

Телефонът ми не спираше да звъни и вибрира – притеснени родители и приятели. Чувствах се много отпаднал и постоянно изморен, въпреки че лежах. Впоследствие разбрах, че това е типично за COVID-19.

Започнах да кроя планове за следващите две седмици. За да сме здрави, трябва да се движим и да спортуваме. Карантинирането в апартамент по-скоро щеше да отслаби допълнително организма ми. Така и стана. Съвсем отделен въпрос е и колко щях да напълнея… две седмици без почти никакво движение.

Лекарят ми предписа хапчета против вирусни заболявания, цинк и селен. Освен това ме посъветва да увелича приема на витамин C.

Аз реших да заложа и на „бабешките“ методи.

С ръка на сърце мога да кажа, че една от причините да преборя коварната болест е каша, която си забърках. Става въпрос за смес от лимон (с корите), мед и корени от джинджифил (настъргани). Люто, горчиво и кисело. След него сякаш бях дал меч, щит и доспехи на организма си, с които той нокаутира коронавируса.

Ден след ден преоткривах свои забравени хобита.

Симптомите отшумяха. Слушах музика, гледах футболни мачове, отдадох се на гейминг и четене. Започнах да търся положителните страни на неприятната ситуация и домашния си арест. Приятно впечатление ми направи телефонното обаждане на служител на Община Красно село, който ми предложи да ми пазарува продукти. Аз му отговорих, че има кой да ми носи провизии и сърдечно му благодарих. Трябва да си помагаме в такива моменти.

В края на 14-те дни вече бях свикнал до толкова с дома си, че чак беше странно да изляза навън. Сторих го, за да положа нов PCR тест. Този път резултатът беше отрицателен и си отдъхнах. Време беше да се завърна обратно към реалността.