Симона Халачева е млада, красива, вдъхновена и вдъхновяваща. Как по-добре да я опишем? Известна с ролята си във филма „Откраднат живот“, както и участието си в спектаклите „Пет жени в еднакви рокли” от Алън Бол- Мередит (реж. Боил Банов) и „Животът е прекрасен” от Николай Ердман (спектакъл на АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ) на НТ „Иван Вазов“. Днес ще ви представим Симона Халачева в друга светлина – зад обектива. В интервю пред mat.bg тя разказва за своята голяма страст – фотографията, и ви кани да посетите изложбата й, която ще бъде открита утре.

Каква емоция изпитваш пред камера и зад камера?

И от двете страни, докато се снима, не изпитвам никаква емоция, няма вълнение… Емоцията идва, когато видя какво се е получило. 

Какво би искала да предадеш на зрителя?

И двете неща са много различни. Като актриса, искам да съм максимално достоверна за образа, който играя, да успея да пресъздам емоцията на образа – дали ще плача, или ще се смея. А като фотограф, нямам специално послания – това е като огледало на моята душевност. Всеки вижда света по различен начин. Аз търся повече приказното, да покажа света по-красив, по-вълшебен, дори гледам да избягам съвсем от документалното, да премине в неопределеното и общочовешко. Ще видите, моите фотографии нямат конкретен почерк за времето си, стремежът ми е бил да са универсални.

Какво е за теб фотоапаратът?

Има много хубав цитат на Диан Арбъс – емблематичен фотограф от миналото: “ инструментът, който те учи да виждаш без фотоапарат”, което е абсолютно вярно. Той ти развива способността още като си отвориш очите да виждаш толкова неща, които иначе не би забелязал. Например слънцето, което точно в този ден минава през прозореца и се отразява, отражението на облаците в чашата със сутрешно кафе и много други.. И започваш да виждаш света по-детайлно и подробно, по-мечтателски.

Виждаш ли потенциални снимки, като ходиш по улицата?

Да, Виждам. И ме е много яд, като нямам фотоапарат. Надявам се да изобретят такъв , който си слагаш на окото и като мигнеш, фотографираш, във футуристичните филми съм виждала такива.

Разбрах, че обичаш да снимаш на лента ? По-вълнуващо ли е?

Да, трябва да имаш технически познания, което те прави малко по-уникален от всеки с фотоапарат. Да си по-бърз и да имаш усет за точния момент, тъй като моят фотоапарат не е на батерия, а е с ръчно навиване на лента и това отнема време, както и време да фокусирам. И още много други неща, които трябва да се съобразят. И това създава тръпката особено когато проявяваш снимката и трепериш от вълнение успял ли си да заснемеш това, което искаш, уцелил ли си точния момент и какво се е получило.

Симона Халачева се подготвя за изложбата си

Откъде черпиш вдъхновението си за всички изкуства?

Те се захранват едно от друго, всяко дава нещо на другото. Пътуванията са ми един от най-големите катализатори на вдъхновение. Всичко, което подаряваш на сетивата, на душата си. Книгите. Всяко ново нещо.

Това, което те натъжава, и това, което те радва? 

Аз много лесно се натъжавам и в същото време много неща ме радват. Натъжава ме това, че изкуството е елитарно. То не стига до по-голяма част от хората, защото нямат нужда от него и не искат да се развиват интелектуално. Приоритет са материалните неща, парите като критерий за богатство и успех, а не обръщат внимание на интелектуалното и душевно богатство, което е много по-истинско и наистина обогатяващо. И не виждам как може да се промени това нещо. А радост ми носи почти всичко – гледам да намирам нещата в живота, които да ме радват, а не толкова да се вглеждам какво не е наред. Всеки, който се занимава с изкуство, си е създал един кръг или балон от хора, които са много близки като мислене и усещане до тях, и се чувства добре. Също много ме радва хубавата храна, аз обичам да си хапвам.

Каква беше първата снимка, която те вдъхнови да се занимаваш с това?

Много, много отдавна, отдавна. Дори не си спомням кога е било. Основно започнах да се занимавам, когато моят дядо, който също е имал страст към фотографията, ми подари два лентови фотоапарата – „Зенит“ и „Фед“. Но в началото само снимах, тъй като лабораторната работа – проявяването и ваденето на снимки, още не ми беше ясно. Много исках аз да го правя и все се канех да започна, но не успявах да реша кога е подходящият момент. След като една моя много близка приятелка почина, аз сякаш започнах за получавам много различни знаци. Последният, този който ми каза – „сега е моментът“,  беше, когато с друга приятелка от компанията бяхме излезли да се снимаме. Аз се прибрах и на входната врата не успявах да си извадя ключа. Когато погледнах, видях, че една от многото фигурки на ключодържателя ми се е заплела. Беше именно фигурка с фотоапарат.

Какви картини имаш закачени в твоята стая, къща?

Смее се. Нито една. Осен една като малка с дядо ми, която не съм снимала аз. 

Пожелаваме на Симона Халачева успех и много вдъхновение. Ако искате и вие да посетите изложбата й, а ние ви го препоръчваме горещо, ето кога и къде можете да го направите.

Мариана Иванова