„Истории от 90-те” е магическа книга-музика. Кара те да се замислиш, да разбереш, после да благодариш. Най-накрая да те хване яд – че не си бил в съзнателна възраст през този емблематичен исторически период… или пък точно обратното.

Творбата е под редакцията и съставителството на Невена Дишлиева-Кръстева /изд. ICU, 2019г./, като тя издава още два сборника, в които са събрани също толкова интригуващи и поучителни разкази на различни по професия и интереси българи – „Куфарът на брат ми /истории за пътя/” и „Бащите не си отиват”.

В „Истории от 90-те” своите спомени са споделили едни от най-ярките личности в сфери като литература, музика, кино, журналистика и т.н. – Веселина Седларска, Еми Барух, Димитър Коцев – Шошо, Силвия Недкова, Капка Тодорова, Георги Господинов, Деляна Манева, Ерол Ибрахимов и др.

Description: C:\Users\Johny\Desktop\10.jpg
Какво липсва? Дъвки турбо и шоколад в сърчица.

Ако трябва 90-те да бъдат определени само с една дума, то тя несъмнено ще бъде музика. Да, имало е надежда за ново начало и свобода, както и прилежащите към тях ентусиазъм и еуфория. Имало е несигурност и измами и „който могъл – взел”, но най-силно рамо е давала музиката. Тази, която те спасява, подавайки съпричастна ръка. Тази, казваща това, което никой друг не иска. Тази, която е до теб, когато никой друг не е, за да ти вдъхне смелост. Нужната вяра, че можеш да пребориш цял един режим и да извоюваш по-различно ново време.

Бунт като на кино

90-те са пик на музикантите бунтари, оставили своя траен тридесетгодишен отпечатък. Техните песни до ден днешен са символ на свободата или да го наречем ала 21ви век – think outside the box. Своя апогей изживяват Милена и Ревю, Нова Генерация, Контрол, Baby Face и др. Много е важно да се спомене и един филм, който описва целия ентусиазъм на музикалната ъндърграунд сцена у нас тогава, а именно – „Рокендрол” /реж. Борислав Колев, 2019г./.

Description: C:\Users\Johny\Desktop\index рр.jpg

Филмът, също както книгата, е вълшебен. Проследява миналото и настоящето както на бандите бунтари, така и на техния най-верен съюзник срещу статуквото – публиката. Имаме разказ от първо лице за истеричната еуфория, родена от шанса за нов живот. И ето – тя пристига – но за колко време и дали е поне малко такава, каквато сме си я представяли…?!

„Рокендрол” разказва за култови групи от края на социалистическия период и началото на демокрацията, отдавайки специална почит на музиканта и поет Димитър Воев. Последният е завинаги свързан със своите фенове чрез групите „Кале” и „Нова Генерация”. За него Васил Гюров чувствено споделя: „Той до такава степен изпревари времето си, че то все още не може да го достигне”.

Какво ни липсва?

Но да се върнем на „Истории от 90-те” – струва ми се, че това е книга за различните поколения, която зарежда. Не батериите на устройства, без които днес не можем, а духа, без който решихме, че можем. Ако сега нещо ни липсва от онзи период и е почти сигурно, че никога няма да го усетим по този начин, както тогава, то това е надеждата. Този трепет, че светът е в ръцете ни, като пластилин, който можем да моделираме, за да го догодим до форма, добра за всички

И може да се каже, че книгата е с happy end, защото, докато я четеш, не усещаш плесницата на факта, че светът от пластилин всъщност не е бил в твоите ръце, а в нечии чужди. Печатът е друг. Четейки, се захласваш по страстта и любовта към живота, които днес са снижили пламъка си.

Сякаш само миг, а реално цели десет години

Книгата събира истории от култови софийски заведения /Кравай, Синьото, Маймунарника, Кристал/, за които до ден днешен, ние, следващите поколения, слушаме истории. Истории за непринудено къмпингуване по нашенските морски курорти. За зимите с имена на политици. За денонощните екшъни по централните софийски улици, с изтърканите „мутри”/може би една от най-употребяваните думи по онова време/. И най-вече – истории за великата музика. Както отбелязва Борислав Лазаров в книгата:

  „Това бяха годините, когато първите ни целувки за последен път се прокрадваха под баладите на Scorpions, откривахме любовта с песните на Sade или пеехме прегърнати Клетва. Бяхме големи късметлии, че някои от най-великите музиканти създадоха саундтрака на младостта ни. За днешните деца това е ретро, но щом още го слушат и им въздейства, значи е класика.”