Напусна ни една неповторима стихия, легенда и любимка на всички. Нека на сбогуване си спомним думите на Стоянка Мутафова, които винаги ни развеселяваха и ни караха да се замислим.

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива.“

„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“

„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.“

„Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

„Голямото ми притеснение беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях щуротии само и само да привлека вниманието върху себе си.“

„Или си енергичен, или не. Не можеш да си такъв нарочно или насила.“

„Не се чувствам старица, нищо че изглеждам така.“

– Как искате да Ви запомнят?

– А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!

„Българинът е завистлив. В това е най-добър. Виж, да се бори, да се бунтува – за това не го търси.“

„Нямам проспани години. Нямам тихи любови.“

В почит към Стоянка Мутафова се обръщаме към още един нестандартен свят – този на Мариус.