Пролет е. Тялото иска разходки, а умът – вдъхновение. Разполагаме с литература за постапокалипсис, борби със системата и дръзки дела. Човекът през булото на ужас и епидемия не е нормалният гласоподавател. Ето няколко цитати от различни творби, близки до Днес.

През епидемия към смисъл

„Любов по време на холера“ (Габриел Гарсия Маркес):

Истинска любовна епидемия, чриз която Маркес разплита живота. Нежно и възторжено.

„Нищо не разкрива повече за човек от това как умира“

„И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”

„The Great Influenza: The Story of the Deadliest Pandemic in History“ (Джон М. Бари):

“Certainty creates strength. Certainty gives one something upon which to lean. Uncertainty creates weakness. Uncertainty makes one tentative if not fearful, and tentative steps, even when in the right direction, may not overcome significant obstacles.”

“The two most important questions in science are “What can I know?” and “How can I know it?”

„Чумата“ (Албер Камю):

„Колко трудно трябва да се живее само с онова, което човек знае, и онова, което си спомня, откъснат от онова, за което се надява!”

“Така всеки от нас трябваше да се задоволи да живее само за днешния ден, сам под огромното безразличие на небето.”

Постапокалиптични романи

„Пътят“ (Кормак Маккарти):

Маккарти е коронясан или обявен за претенциозен.При някои творци средно няма.

„Хората все се готвеха за Утре. Не вярвах в това. Утре не се гласеше за тях. Дори не знаеше, че са там“

„Студеното неумолимо кръжене на незавещаната земя. Съкрушителната черна празнота на вселената. Време назаем, свят назаем и очи назаем, с които да бъде ожален. Няма никакъв Бог и ние сме неговите пророци. Пластмасова сърничка в един двор. Една огромна солена гробница. Всеки ден е лъжа.“

„Щамът Андромеда“ (Майкъл Крайтън):

„Криза се прави от хора, които влизат в такава със собствените си предразсъдъци, наклонности и предразположения. Кризата е сбор от интуиция и слепи петна, смесица от отбелязани и игнорирани факти.“

„Човешкият разум бива повече проблем от добро средство. По-разрушителен от съзидаващ, по-объркващ от разкриващ, по-обезкуражаващ от удовлетворителен, по-злобен, отколкото благотворителен.“

„Под купола“ (Стивън Кинг):

„Ако не можете да смеете, когато нещата се объркат, от смях да устроите малък карнавал, вероятно сте мъртви или ви се ще да бъдете“

“Господ се оказа шепа лоши малки деца, цъкащи междузвезден Xbox. Не е ли забавно?

„Повратната точка“ (Малкълм Гладуел):

„Ако искаш да внесеш фундаментална промяна в поведението и възгледите на хората, е нужно да създадеш общност, където тези нови убеждения да се практикуват, изразяват и възпитат.“

„Епидемия и парадокс вървят ръка за ръка: за да учредиш заразно движение, често е нужно да прокараш много малки първо“

Антиутопии

„Разказът на прислужницата“ (Маргарет Атууд):

Има някакво могъщество в непристойните шушукания за властимащите. В това има някаква наслада и невъздържаност, и тайнственост, и забрана, и възторг. Като заклинание. Непристойностите ги смаляват, принизяват ги до общия знаменател и тогава можем да се справим с тях.

Ние не попадахме във вестниците. Ние живеехме покрай ъглите на шрифта, в празните бели полета. Там беше по-свободно. Ние живеехме в пролуките между историите

Сериалът има прираст от обсебени фенове с всеки сезон. Публикуван през 1985 г. , романът на Атууд надскача времето си. Както повечето ѝ книги впрочем.

„1984“ (Джордж Оруел):

„Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добро.“

„Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение. „

„Станция Единайсет“ (Емили Сейнт Джон Мандел):

„Беше разкошно и клаустрофобично. Харесваше ми и исках да избягам.“

„Без интернет. Без социални мрежи, без скролване из ектении от мечти и нервни надежди, и снимки на обеди, викове за помощ и израз на задоволство, и ъпдейти на семеен статус със сърчица, цели или разбити, планове да се видим после, призиви, оплакване, желания, кадри на бебета, облечени като мечета или чушки за Хелоуин. Без четене и коментиране на чуждите животи, за да се чувстваме малко по-малко сами в стаята. Без повече аватари“