Бяло, черно, червено, твърди корици и портрет с прикрита полуусмивка, “Книга за песните” (изд. Книгомания) е един дългоочакван разказ за силата на думите.

Това е “една стара история”, в която “рая води в ада” или към “бряг с цвят най-зелен”, а самият той е с неизменните “бели маратонки и изтъркани джинси”.

На страниците има и ред, и фин хаос ; има фактология и чувства ; има щастие и споделена тъга. Завесата се повдига, думите се изливат, музиката звучи с пълна сила, а пътешествието може да започне.

Не бяхме тогава това

Читателят тръгва „натам, където“ го понася авторът. Книгата е структурирана като интимен разговор. На единия стол е седнал Стефан Вълдобрев, който мелодично разказва историята на своето творчество, а отсреща седи Той – читателят. Атмосферата е приятелска и лична, без да се изпада във фамилиарност. Ако някой мисли, че това е биография, или очаква да задоволи своята страст към жълтите хроники, ще остане разочарован, тъй като романът е много повече.

Снимка: Ciela

Хронологията не е строго времева, а е по-скоро творческа. Първите стъпки са на повърхността на миналото, а самото потапяне се случва плавно. От детството през младежките години и от първите стихове до албума „10 1/2“. На страниците виждаме не само познатия поет с китара, но и актьора, режисьора и композитора. Той не спазва дистанция и не се поставя на пиедестал. Напротив, искрено и на моменти рязко споделя своите спомени и поетични търсения.

Едно е да наизустиш текстовете на песните и да ги пееш с пълно гърло, интерпретирайки лириката им през себе си, а съвсем друго да разбереш как се е стигнало до тях. Какво е побутнало ума и сърцето на композитора, за да ги излее на листа в тефтера и след това да им даде своя глас.

Поезията е лукс

Освен с интимност, книгата печели читателите и с красотата на езика, който на моменти се излива като текст на песен: Денят е ролка с филмова лента от поредица кадри и всеки от тях е единствен, няма никога да се повтори. А историите са уникални приключения и (сами по себе си) уловени ловко от разказваческия поглед на Стефан Вълдобрев. В тях съучастници са му добре познатите имена на Иван Лечев, Еко, Стунджи и Миро, но и тези, които обикновено остават скрити от очите на публиката. Някои от публикуваните текстове са остра социална критика, други будят тъга, но накрая преобладават тези за любовта и щастието. От страниците струи оптимизъм. На моменти историята разсмива, в други – стяга силно гърлото. Изключително приятно се чете на фона на едноименната плейлиста в YouTube, подбрана специално за книгата, която може да откриете в личния канал на автора.

„Книга за песните“ доставя наслада, също както „Дзен в изкуството да пишеш“ на Бредбъри и „За писането, Мемоари на занаята“ на Стивън Кинг. Чрез нея читателят успява да проникне в душата на твореца. Макар и да е вдъхновена от любовта на феновете, тя не е предназначена само за тях, а е за всеки, който обича хубавите музика и текст.