Лили Йовнова е сред най-любимите ми поетеси, а „Кураж, сърце“ е втората ѝ стихосбирка. Лилия е водно цвете, но и огнено момиче, не по Камелия, а посредством висш пламък. Тя е на 21, повтарям – 21 години. Не се разбира, понеже пише като стар дух, пресушил живота и издал 30 романа. Толкова летливо и любящо, пък с цялата груба реалност в буквите. Тя е родена за това. Бих определила стиховете ѝ като сърдечна операция – хващам емоцията, тя се изхлузва, но слагам ръкавици. Красива и мътна ме гнети, но не я захаросвам – нося кураж да я предам точно и сила да продължа. За да ви стигна.

Думите ѝ се чувстват, не се четат. Разполовяват като узряла смокиня истината. В началото ще откриете цитати от Къмингс, Георги Константинов и Клайв Луис, а в средата – себе си. Всяко произведение е послание с край, оттекващ като куршум. Монолог между черно кафе и сълзи, йод за раната, като closure и онова АХА, на което се надявам. За да получа (най-сетне) облекчение и да сложа зимните обувки.

Ако Сбогом беше сезон, щеше да е зима. Ако утехата носеше име, щеше да е Лилия.

Позната от фейсбук страницата „Неразбирателства“, Лили е неучудващо популярна с творчеството си. В блога ѝ blind letters още може да намерите началния тласък на нейната писателска кариера. „Моментът преди порастване“ е първата стихосбирка, която пише на 19, а с нея получава признание и се приютява в мозъците на хората. Предполагам, че името на втората ѝ рожба е вдъхновено от публикация със същото заглавие, която ми сподели преди години.

Толкова малка, а така мъдра, е често заключение, към което и ние в mat.bg се присъединяваме. Ето защо:

„Сам като скот, като куче, като вълк единак“

Лили се чуди защо се използват животни за мерни единици на самотата, а аз мисля, че езикът помни всичко. Толкова съм страдала, че страданието изцяло ме е обезсмисляло. Като глуха бездна, в която пропадаш все по-надолу, далеч от собствените си уши. Само ти си там, ръцете ти са заледени, не подхващат небесната стълба, вяло се протягат, смирено се отдръпват. Погребан в ямата на всичките си думи, забатачени раздели и детска надежда. Дишаш и чакаш, в отдушното мълчание нещо да дойде. Чудото да падне в скута ти и да те направи пепеляшка. Тук Лили влиза в ролята на принц за изгубените:

Може би знае. Душата ѝ носи решения, но ръцете още се чудят „кога да затегнат прегръдката и кога да стегнат възела“

Тези ръце винаги са можели
какво ли не –
били са и постеля,
и въже

Сигурно хората се раждат пораснали, а после им растат зъби и тръни. Така си обяснявам този млад талант, на който са му умалели клишетата. Лили е екзотична фея и даже има стихотворение „Уенди имаше причини да си тръгне“ ( пусна ли Питър?). Аз – не. Днешните хора са вечни юноши – свободолюбиви, но обсебващи, а „Кураж сърце“ на Лилия Йовнова завършва с текст „Пусни се“. И това е първото, което трябва да направим, за да забавим края на света.

Тук може да поръчате „Кураж сърце“ (втора книга на Лилия Йовнова, дело на издателство Жанет 45), а тук – да разровите последната ни лирична находка.