„Мълчанието на агнетата“ е абсолютно гениален роман по отношение на сюжетна последователност. Томас Харис майсторски успява да прикове вниманието на читателя, въпреки че серийният убиец е в затвора още в самото начало. Все пак от забравен престъпник той се превръща в обект на поведенческо проучване и свръзка за разрешаване на нов случай. Въпросният престъпник е не кой да е, а запомнящият се д-р Ханибал Лектър – бивш съдебен психиатър, който бива стряскащо умен, впечатляващо жесток, манипулативен и (почти) ачовек. Както и успяващ да съхрани всеки детайл…

„Паметта е всичко, което имам. Тя ми замества гледката от прозореца.“

Може да поръчате оттук.

Негов партньор в пътуването към най-тъмните кътчета в ума на друг убиец е младата стажантка на ФБР – Кларис Старлинг. Именно тя е избрана да възобнови един от най-страховитите случаи, които в Бюрото са виждали – залавянето на Бъфало Бил – предполагаем последовател на Ханибал Лектър, който в допълнение одира жертвите си (задължително жени).

През това време Д-р Лектър излежава присъдата си в строго охранявана психиатрична клиника за престъпници заради склонността си към канибализъм. Въпреки очевидния контраст между бившия психиатър и начинаещия ФБР агент, те успяват да намерят подход един към друг. В резултат на това съвместната им работа се превръща в шокиращ експеримент.

„Умът разваля толкова много от някогашните удоволствия. А щом като любимите мъниста сега изглеждат жалки, какво ли още ще се вкисне с течение на времето? Не се ли замисляте нощем за това?“

Помощта на д-р Лектър нито е директна, нито е безкористна. Той има своите условия, в замяна на които предоставя полезна информация под формата на загадъчни улики и констатации. Проникването в ум като неговия, с толкова необятни тъмни ъгълчета, не е никак лесно.

Поведенческо съпоставяне с все още неизвестния убиец е почти невъзможно, имайки предвид интелектуалното ниво на Ханибал.

А това прави задачата на агент Старлинг още по-трудоемка. Тя впечатлява бившия психиатър с анализ на Бъфало Бил, но заедно с това му разкрива начина си на мислене. Оголва част от себе си, а д-р Лектър не пропуска подобни възможности. Не е случаен и фактът, че амбицията на оглавяващия психиатричната болница д-р Чилтън да го пречупи се оказва катализатор на повече мрак. Бягството става въпрос на чест, а увеличаването боря на жертвите – неизбежно.

Кларис Старлинг е до такава степен отдадена на разкриването на убиеца, че е готова да сподели още от себе си. Времето притиска младата жена, жертвите се увеличават и тя е склонна да разкаже част от своето минало на д-р Лектър, за да изпроси отговори относно случая. Така той научава, че тя е била сираче, израсло във ферма, с един детайл, запечатан в съзнанието, станал спътник на безсънни нощи. А именно – звукът, който издават закланите в плевнята агнета. „Те пищяха…“ Оказва се, че агент Старлинг добре познава жестокостта, а това би следвало да улесни общуването ѝ със злия гений. Или поне да я сближи с него…

Томас Харис по неповторим начин внушава едно чувство на неуравновесеност, което допълва бруталния образ на д-р Лектър.

В съзнанието на читателя изникват неизбежни въпроси, които правят „Мълчанието на агнетата“ тест за определяне на границите на нормалното.

В самата сюжетна линия се преплитат два престъпни образа – преследваният убиец Бъфало Бил и Ханибал Лектър, който е в затвора. Заловеният, обаче, успява да премине отвъд въображението с жестоки идеи, които се разхождат из ума му. Доказва за пореден път, че злото не може да се манипулира в полза на доброто…

В екранизацията на романа от 1991г. ролята на Ханибал Лектър е поверена на великолепния Антъни Хопкинс. Гледайки го, няма как да не се съгласим, че едва ли има по-подходящ от сър Хопкинс. Джоди Фостър като Кларис Старлинг също е чудесно попадение, като умело детайлизира образа на своята героиня.

Да се насладим и на книга от полски Нобелов лауреат.