През 2005 г. австралийският писател Маркъс Зюсак завладя литературния свят с „Крадецът на книги“ (изд. Пергамент). Историята на малката Лизел по време на Втората световна война, разказана от Смъртта спечели сърцата на стотици хиляди читатели по целия свят. За съжаление на всички тях, през следващите 13 години Зюсак замлъкна. Чак през октомври 2018 г. дългоочакваният миг настъпи и топла от печатницата излезе – „Мостът на Клей“ (изд. Пергамент, 2019 г.).

В този роман смъртта отново присъства, но не е разказвач. Тази роля се пада на най-големия от братята Дънбар – Матю. След него в редичката са: побойникът Рори, харизматичният Хенри, Клей с тихата усмивка и най-малкият – Томи: колекционерът на домашни любимци. Те живеят и се грижат сами за себе си в една къща на „Арчър Стрийт“ в Сидни. Майка им – Пенелъпи е била тежко болна и накрая е загубила битката с коварната болест, а баща им – Майкъл, ги е изоставил. История започва, когато г-н Дънбар, наричан от момчетата „Убиеца“, се завръща вкъщи и моли синовете си за помощ – да построят заедно един мост.

Зюсак е майстор на преплитането на времеви линии, но тук е надминал себе си. Минало, настояще и бъдеще са разхвърляни на пръв поглед хаотично, но с много ясна мисъл и последователност. Целта е нагнетяване на напрежението и бавно разплитане на семейната история. В един момент читателят е в „бетонен Голиат“ в Полша, а в следващия е под ярките слънчеви лъчи на Окраището в Сидни. Детайли, символи и имена обогатяват историята. На страниците на романа се срещат герои като Грешкопоправката, Статуята на Сталин и мулето Ахил. Омировите „Илиада“ и „Одисея“ заемат особено място в сюжета. Те присъстват във всички времеви паралели и същевременно са мост между миналото на Стария континент и настоящето – Австралия. „Бяхме илиади с празни, девствени страници. Одисеи, готови да бъдат разлистени.

В „Мостът на Клей“ Зюсак за пореден път доказва таланта си на умел разказвач. Има интересни случки и интригуващи обрати. В сюжета се редуват страхотно чувство за хумор и искрена тъга. Читателят обиква и вярва на всеки един от героите. Те допускат грешки, разсмиват от сърце, обичат и мразят. В центъра на всичко е мълчаливият Клей. Съвършенството, което той иска да постигне със своя мост, е близко до това, към което се стреми самият Зюсак. Клей е вдъхновен от Микеланджело, белязан е от смъртта на майка си и носи бреме, което може да разтовари, едва след като завърши всичко.

Ако „Крадецът на книги“ е история за живота, разказана от Смъртта, то „Мостът на Клей“ е книга за оцеляването и любовта, белязани от неминуемата преходност на всичко. С думите: “Някога, в пълноводните води на Дънбаровото минало” Маркъс Зюсак започва да излива душата си. „Мостът на Клей“ свързва минало и настояще, болка и опрощение, любов и омраза, изгубване и преоткриване, смях и сълзи. Благодарение на „добрата стара П.М.“ писателят достига до читателите и не може да ги остави равнодушни. Ако искате да сгреете сърцата си – опознайте братята Дънбар.