Джамал Уариаши може и да не е написал романа „Глад“ (изд. „Колибри“, преводач: Мария Енчева) с идеята да блесне с постмодерен наратив, но точно това се е случило – сложна композиция, интертекстуалност, експерименталност. Всъщност ние трудно дефинираме постмодернистичното, както става ясно и от думите на един от героите в книгата. Затова няма да правя опити за оригиналничене, а ще се фокусирам върху важните теми, на които романът е носител.

Едни твърдят, че „Глад“ е защита на педофилията, други смятат, че е за кризата в Етиопия от 80-те. Трети предпочитат да забележат главно любовната история между нидерландския икономист и филантроп Александър Ласло и доста по-младата от него Орели – журналистка в наши дни. Двамата не са се виждали от десет години, когато са имали връзка, прекъсната не по традиционните и банални причини, а поради обвинение за педофилия към Ласло. Също и сексуално посегателство към едно от 28-те осиновени етиопски деца чрез програмата „Бъдещите лидери на Етиопия“.

Много е лесно да се сложи петно върху нечие име – от световноизвестен филантроп за една нощ Александър се превръща в изнасилвач на деца. Колкото и да е чудно – темата не е централна, но е толкова трудна за осмисляне, че заема по-голямата част от мисълта на читателя. Има въпроси, по които не сме свикнали да говорим нюансирано, те са категорични и се подразбират. Два от тях Уариаши, обаче, решава да разгледа от друг ъгъл. Eдиният касае вече споменатата педофилия, другият засяга смисъла от хуманитарната помощ. Още преди началото на връзката на Орели и Александър, тя се осмелява да констатира безпомощността и дори вредата, която евентуално може да се нанесе чрез дарения и организации. Всъщност фактите показват, че наистина, след екзалтацията от колосалната събрана сума след концерта Live aid for Africa през 1985, идва десетилетие на разочарование от хуманитарната помощ и огромна доза скептицизъм.

Романът е провокатор не толкова защото се осмелява да говори за донякъде забранени неща, но и защото кара читателя да вижда логика там, където не иска.

Александър е ерудиран човек – ходеща енциклопедия. Неговите размишления, с които не разкрива напълно виновен ли е, или не, показват гледна точка, която леко плаши. Това, нека повторя, не е защита на педофилията, а спокойно излагане на аргументи и примери, които ни напомнят, че живеем в общество с двойни стандарти и лицемерни предразсъдъци. Научаваме какво мисли Ласло за сексуалните табута и неадекватното родителско възпитание благодарение на съгласието на Орели да напише книга за него. Ретроспекциите показват колко различна е тя като млада влюбена жена в Александър – време, в което не я е било страх от нищо, и в какъв човек се е превърнала в момента. Не знам дали ѝ симпатизирах повече тогава или в наши дни – когато има малко дете и заобикаля опасностите по всякакъв възможен начин, капсулирайки се. Преди всичко обаче ѝ съчувствах, че е обичала толкова много мъж, чието име винаги ще буди бурни крайни реакции.

В началото на една връзка можеш да разкажеш на другия всичко за миналото си. Година по-късно вече не е така лесно, а след осем години заедно става почти невъзможно. Каквото си премълчал в началото, по-добре да го криеш докрай.“

Вярно е, както казва Ласло, че учим децата си да са възпитани, спокойни, но в същото време сме за смъртното наказание на педофилите. Вярно е също така, че плашим децата от ранна възраст по всички въпроси, свързани със секса. Той е нещо опасно, ужасно, мръсно, но е вярно, че те са се появили на света именно благодарение на него. Вярно е, че не се притесняваме толкова от агресията, която могат да наблюдават по време на филм, но не бихме били така уверени, ако в него има сексуална сцена. Религиозността, внушената сакралност на секса – още две неща, към които Ласло моли да загърбим за миг възраженията си и просто да чуем какво има да ни каже. Това е и целта на книгата, която Орели пише за него. На нея ѝ е дори по-трудно, отколкото на нас.

„Понеже философите и биолозите може и да обявят Бог за мъртъв, ала влиянието на религията се усеща и до днес. Причините да вярваме в някаква висша сила също не са изчезнали. Все пак човек е измислил боговете не само за да намери поносимо обяснение на мистерията на смъртта, но и за да потули още по-голямата загадка на раждането. Животът е свещен, защото е даден от Бог, и по този начин зачеването и раждането се превръщат в явления със сакрално значение. Ала как се съчетава благоговението пред създаването на нов живот с грубия физически акт или със страничните ефекти на човешкия порив към размножаване: самозадоволяването, хомосексуалността, еротиката, перверзиите, кръвосмешението, изнасилването? Как се поддържа това благоговение?“

Добрата литература не носи непременно комфорт

Личи си, че Джамал Уариаши е психолог и че се вълнува от лабиринта на човешката психика. Личи си също така, че е бил един месец в Етиопия, че е прочел много книги за кризата през 80-те и че умее за задържа интереса на читателя, да го провокира. Самият факт, че се скандализираме, е достатъчно ясна заявка, че все още изпитваме неудобство да мислим и говорим по въпроси, които ще бъдат част от живота, колкото и да не ни се иска.

Не знам дали „Глад“ е роман за Етиопия, за педофилията или за една сложна любовна история. За мен е изключително добре написана книга, която ме заинтригува искрено и от която още по-искрено ми е неловко. И това е ценното, защото вярвам, че добрата литература не носи непременно комфорт.

За отърсване от тежките, но важни теми, да отвлечем ума ви с красив роман от Маркъс Зюсак (автор на „Крадецът на книги“)