След „Самотата на простите числа“ не исках да отворя нова книга, така както след голяма любов – не търсиш други.

В романа се разказва за близките едно до друго числа, на които все нещо не стига да се докоснат. Такива са 11 и 13, 17 и 19, Аличе и Матия. Като дете Аличе претърпява инцидент, който от първите страници оставя читателя жаден да открие дали е жива. Впоследствие разбираме, че единият ѝ крак е изсъхнал. Матия пък изгубва своята бавноразвиваща се сестра и с времето започва да се наказва, режейки се с остри предмети. Изолира се в света на математиката, където се усеща в безопасност.

„Обичаше ученето, защото можеше да го прави сам… защото страниците на учебниците не можеха да го наранят, нито пък той тях…“

Той бяга от другите, a тя отчаяно иска да бъде приета от тях. Аличе с години таи гняв към контролиращия си баща, когото обвинява за инцидента. Отхвърлена и унижавана от своите съученички, героинята обръща агресията навътре към себе си до саморазрушение. Историите им се разказват паралелно. Двамата не се познават, докато не се срещат в гимназията и инстинктивно надушат болката у другия. Сближават се, но остават посвоему свързани и посвоему далечни.

„Матия мислеше, че той и Аличе са като простите числа – сами и изгубени. Близки, но не достатъчно, за да се докоснат.“

Физикът Паоло Джорджано впечатлява с дълбоко разбиране на душата и начините ни на справяне с вина, гняв, болка и несигурност.

Всички тези теми авторът поднася в лек и увлекателен стил на писане, лишен от дълги описания, празни думи и излишества. Залага на действието и това помага да не усещаш броя страници, докато четеш. Героите не са перфектните стереотипи, с които сме свикнали. Напротив – изглеждат истински, колкото и хората до теб на светофара. Затова в романа няма „злодеи“, а само хора. Просто хора.

(Снимка: By Elena Torre – Flickr.com, CC BY-SA 2.0, h)
Харизматичният писател, макар и физик по професия, печели награда „Стрега“ и слава, дебютирайки с този брилянтен роман.

„Самотата на простите числа“ е много красива и нежна, но и тъжна история за момче и момиче (и всички други), незнаещи как да обичат себе си. Те продължават животите си, вземат важни решения, но са водени от неизлекувани травми, неосъзната себеомраза и автоагресия. Те са осъдени да са изгубени.

А намират ли пристан „Неутешимите“?