Стивън Кинг e един от най-продаваните новелисти в наши дни. Известен е със своите хорър творби, но в по-късната си белетристика се отклонява от жанра. Започва да създава изпипани до последния детайл психологически портрети на своите главни герои – много от тях жени, които се сблъскват с трудни и предизвикателни обстоятелства. Естествено, той също е бил субект на критика, но никой не може да отрече способността му да привлича и плаши читателя. Със сложни и реалистични детайли и силни сюжети той се отличава като неподражаем разказвач на истории. В творбите си последователно се занимава и с теми като политика и технологии и способността им да унищожат човешкия живот.

Обсебването, формите, които то може да приеме, и силата му да разрушава индивиди, семейства и цели общности е повтаряща се тема във фантастиката на Кинг, задвижваща историите на „Кристин“, „Мизъри“ и „Неизживени спомени“.

Има множество екранизации по творби на Стивън Кинг – „Зеленият път“, „То“, „Изкуплението Шоушенк“ и др.. Marvel издават комикси, базирани на „Тъмната кула“, „Сблъсък“, „Талисманът“. По-късно пък писателят създава комикси за DC.

Творчеството на Стивън Кинг е значително по много причини, затова прозвището му Краля идва не само от името. Нека си припомним някои от най-добрите му цитати, които са и безценни житейски съвети:

  • Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.
  • Ако си дете, се учиш да живееш. Възрастните се учат да умират.
  • Всички мъже и жени се стремят към едни и същи неща. Не тези, за които пише в историята и учебниците по гражданска култура. Говоря ти за базата. Покрив над главата. Три топли хранения на ден и легло. Приличен сексуален живот. Добро храносмилане. Но най-основното от всички, приятелю, е това, което на теб ти липсва. Защото какво може да се сравни с добрия сън?
  • Латинската дума за развод означава: „да изтръгнеш гениталиите на мъжа през портфейла му.
  • Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.
  • Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.
  • Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.
  •  Истинската любов, като всеки друг силен и омайващ наркотик, е досадна — веднъж разкажеш ли за създаването и откритието й, целувките бързо втръсват и милувките са изтощителни… разбира се, за всички с изключение на онези, които си ги разменят, които дават и взимат милувките, докато всеки звук и цвят на света сякаш се сгъстява и става по-ярък около тях. Както и с другите силни дроги, истинската първа любов е наистина единствено интересна за онези, които са й пленници.И както всеки друг силен и омайващ наркотик, първата любов е опасна.
  • Късметът е за глупаците. Той е всичко, на което те могат да се надяват.
  • Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.
  • Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!
  •  Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието!
  • Има сълзи, които трябва да бъдат изплакани, без значение колко е часът. Те просто потичат и изгарят всичко вътре в нас.
  • Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.
  • Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.
  • Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
  • Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това.
  • Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.
  • Ние сме обречени винаги да си мислим, че е можело да се справим по-добре, даже когато получаваме всичко, което сме искали.
  • Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(…) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна „ерес“ е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго.
  • Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.
Снимка на Arek Socha от Pixabay 
  •  Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.
  • Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.
  • Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
  • Хората си мислят, че не могат много неща, а после изведнъж откриват колко много могат, когато се окажат в безизходно положение.
  • Единственият начин да поддържаш разговор с глупака е да го игнорираш.
  • Тъкмо с това трябва да се справим ние – каза Рени – С нещастното простолюдие. Какво искат те , Картър? Искат храна, Опра Уинфри, кънтри музика и топло легло, в което след залез слънце да чукат грозотиите си. За да могат да направят деца, приличащи на самите тях.
  • Само когато изгубим всичко до последно, откриваме свободата.
  • Всичко, което може да ви накара да се смеете след 30 години, не е загуба на време. И си мисля, че това е нещо много близко до безсмъртието.
  • Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.
  • Ако се чувстваш зле, когато си сам, то едва ли другите ще се чувстват добре с теб.
  • Когато човек престане да се променя, той престава да чувства, престава да обича, той умира.
  • Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!
  • Ние сме обречени винаги да си мислим, че е можело да се справим по-добре, даже когато получаваме всичко, което сме искали.
  • Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен – независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа!

Разгледайте още цитати на велики писатели тук