На 24 януари по родните кина излезе продукцията „1917“. Тя привлече вниманието на кинолюбителите, след като спечели „Златен глобус“ за най-добър филм. Лентата също така получи 7 отличия БАФТА, но се размина с Оскар за най-добър филм. Военната драма се очертава като един от най-добрите филми на годината, получавайки заслужено одобрение от критици и публика. Сценарият е вдъхновен от мемоарите на Алфред Мендес, който е дядо на режисьора, но самият сюжет е фикция. Датата, на която започва развитието на действието, е 6 април 1917 г. Това е денят, в който САЩ обявява война на Германия и се включва в Първата световна война.

Филм за приятелството

Историята започва с едно дърво и двама британски войници, потънали в кратка дрямка. Почти веднага това привидно спокойствие е нарушено от ежедневието на войната. Двамата ефрейтори – Блейк (Дийн-Чарлз Чапман) и Шофийлд (Джордж Маккей) са привикани в щаба, за да им дадат специална задача. Те трябва да пресекат ничията земя и вражеската територия и да достигнат до Втори батальон с цел да предупредят полковника му, че германците им готвят капан и бъдещата му атака ще е живо самоубийство. Блейк и Шофиийлд са коренно различни, но войната ги е събрала и е скрепила приятелството им. Мисията им е почти невъзможна. Ако успеят, обаче, те ще спасят живота на 1600 свои другари, единият от които е по-големият брат на Блейк.

Кинематографично бижу

Филмът е дело на известния режисьор Сам Мендес, който впечатли всички със своя дебют „Американски прелести“. В „1917“ г. той за първи път работи и върху самия сценарий. Най-впечатляващото в настоящата му работа е, че във филма е ползван т.нар похват „един кадър“, т.е – създава се усещане за непрекъснато действие без монтажни връзки. Резултатът е чувство на напрежение и трилър, през разнообразен военен терен, като само в редки случаи зрителят успява да си поеме дъх. Първият, който използва тази техника, е Алфред Хичкок във филма „Въжето“, а един пример от последните години е „Бърдмен“ на Алехандро Иняриту. Идеята е хрумнала на Мендес, докато е снимал еднокадрова сцена във филма „Скайфол“.

Негов съучастник във визуалното предизвикателство е операторът Роджър Дийкинс, който е известен с работата си по „Фарго“ и „Големият Лебовски“. Цялото снаряжение на модерните технологии, като дронове, стенд камери, релси и др, е впрегнато, за да се създаде филм, носещ духа на старото кино. Резултатът е повече от впечатляващ. В една от сцените, например, руините на един френски град са осветени от огън и движението на героите е сюрреалистично.

 Докато всички усилия са хвърлени в създаването на картини и кино изживяване, историята остава на заден план. Сюжетът е донякъде познат и предвидим. Мендес е създал разказ за Първата световна война, който напомня на „Спасяването на редник Райън“ и „Взвод“. Патосът е ограничен и не е така експресивен като в „Дюнкерк“. Красотата се крие в героизма, който може да разцъфне в най-тежки времена.

 „1917“ може да не е най-вълнуващата история, но визията му е изключителна. В свое интервю самият Мендес описва филма като „танц между камерата, актьорите и пейзажа“. Когато светлините угаснат и тъмнината обхване кино салона, зрителят се потапя в окопите и в безумството на войната.