Шахът е мания. Обсебва те, дава ти посока и смисъл. Потапя те в най-дълбоките води на саморазрушението и само той може да те накара да изплуваш обратно на повърхността. Шахът носи бури и покой и Елизабет Хармън го знае. А вие гледахте ли „Дамски гамбит“?

През 50-те в Америка Елизабет е на 9, а майка ѝ стиска волана, обръща се към задната седалка и процежда: 

– Затвори очи. 

После настъпва газта и забива колата в насрещното движение. Оцеляла след сблъскъка, Бет се озовава в сиропиталище, славещо се с доброто си възпитание. Там на децата дават успокоителни, които представят за “витамини“, и момиченцето бързо се пристрастява към тях. Веднъж учителката я праща да почисти гъбата за дъска. Когато слиза в мазето, Хармън (Аня Тейлър-Джой) се натъква на чистача, който играе сам срещу себе си и това разбужда любопитството ѝ. Той я отпраща, но под смръщените си вежди господин Шайбъл крие голямо сърце и я запознава с нейната бъдеща страст. От ден на ден тя усъвършенства уменията си, а нощем взема хапче или две, взира се в тавана и мести въображаеми пешки, докато не победи себе си, а правейки го, се превръща в гений.

Аня Тейлър-Джой споделя, че обича сюжета и как Елизабет преодолява демоните си. Актрисата намира прилика с героинята – също като нея е твърде сурова със себе си и не се смята за красива. Казва, че обича актьорството, колкото Хармън обича шаха, но по нейни думи най-силно от всичко припознава самотата ѝ.

Режисьорът и сценарист, Скот Франк, подбира всяка дума, пренаписва сценария 9 пъти и всяко студио, на което го представя, отхвърля идеята му. Три години след отказа си Нетфликс сe съгласяват да го адаптират.


Целият екип дава най-доброто от себе си, за да се роди “Дамски гамбит“ – бутикова торта от 7 парчета, след която светът гръмва. Търсенето на думата „шах“ в Гугъл достига рекордни нива за последните 9 години, играчите в chess.com се повишават с 5 пъти, а сайтът предлага виртуална игра с Елизабет и нейните различни версии. Фен на продукцията e дори Стивън Кинг, който я описва като “изключително вълнуваща“.

Опората за създаване на психологическата драма е едноименният роман на Уолтър Тевис.

Творбата обещава на всеки, който някога е бил изгубен, отхвърлен или подценен, истинско разбиране. Между страниците намираме грозната и неуверена Бет, каквато зрителят не би я харесал. Тежката борба със зависимостите, живот в сиропиталище и отношението към жените в мъжкия шахматен свят по време на Студената война са описани много по-автентично в сравнение със сериала, където тези теми липсват или са безкрайно захаросани, превърнати в приказката, в която предпочитаме да избягаме.

Уолтър Тевис

Интересно е, че авторът също е бил шахматист и „Дамски гамбит“ отразява личните му преживявания, макар и в разчупен вид. Година след публикуването ѝ той умира. Днес, 37 години по-късно, произведението му е бестселър.

„Шахът не винаги е състезание. Той  може да бъде и красив. Дъската – нея забелязвам първо. Тя е цял свят от 64 квадрата, в който се чувствам в безопасност. Мога да го контролирам. Мога да го доминирам

Предсказуем е и ако съм наранена, мога да виня само себе си за това.“

Зад тези думи стои едно плахо дете, търсещо място в големия свят. С времето то пораства, променя прическата си, започва да носи контрастни дрехи и дебела очна линия. А сигурността, за която жадува – намира в себе си.

Друго суперпредложение от гиганта Нетфликс.