Новият филм на Гай Ричи („Джентълмените“) е като чаша отлежало уиски. Режисьорът е уловил всеки нюанс на кехлибара, наслагвайки картини и акцентирайки върху детайла. Репликите в сценария карат небцето да изтръпне. А актьорският състав добавя дъбов аромат, който обогатява неподправеното качество на малца. Боксофисът отчита повече от добри печалби от над 100 млн. долара. Ричи може да си налее чаша задоволство, защото не само е зарадвал верните си феновете, но е спечелил и нови.

Гай Ричи, даващ насоки на Матю Макконахи и Чарли Хънам

Мафията на лордовете

Сюжетът на „Джентълмените“ се завърта около образа на Майкъл Пиърсън (Матю Макконахи). Той е чаровен наркобос и крал на марихуаната във Великобритания. Майкъл е мъж на честта, страстно влюбен в съпругата си – Росалинд (Мишел Докъри) и твърдо убеден, че му е дошло време да се пенсионира и да продаде успешния бизнес. Един лаком за пари репортер – Флечър (Хю Грант), влиза в ролята на разказвач и дава своя версия на последвалите събития пред дясната ръка на Пиърсън – Рей (Чарли Хънам). Завъртат се реални и разкрасени сцени, който пласт след пласт разкриват случилото се, а обратите дебнат зад всеки ъгъл.

Режисьорът на филма нееднократно е доказвал своите умения да взривява престъпния свят. От „Две димящи дула“, през „Гепи“ до „Рокендрола“, името на Ричи е синоним за гангстерски екшън с британски привкус. В „Джентълмените“ той е обхванал целия процес и освен зад камера, влиза и в ролята на сценарист и продуцент. Нюансите са топли, преобладава кафявата и червената гама и всичко крещи „стил“ и „елегантност“. Костюмите са специално подбрани от Ричи, който е искал да изпипа и най-малкия детайл. Част от репликите се дават на актьорите преди съответната сцена, което допринася за динамиката на историята.

Мери Джейн и порядки от други времена

„Джентълмените“ не е филм за сблъсък на поколенията, а за носталгията по едни порядки, които вече не се оценяват достатъчно. Действията и диалозите са изпъстрени с финес, който показва колко изтънчен може да престъпния свят, когато е подчинен на стария морален кодекс. Всяко деяние носи последица и невинаги парите са най-важното. Екшън не липсва, но той не е гръмък, а е като подтекст на самата история. Ричи е успял да постигне перфектния баланс между добрия вкус, насилието и забавлението.

С Хънам и Грант режисьорът си партнира за пореден път и спойката е повече от чудесна. Диалогът между Чарли и Хю е наистина превъзходен. Като тенис на маса, но с крими привкус. Освен тях, силно впечатление правят превъплъщението на Матю Макконахи като големия шеф и това на неговата екранна половинка – Мишел Докъри, която е сексапилна, хладнокръвна и убийствена.

Под звуците на Cream и The Jam, „Джентълмените“ на Гай Ричи се опитват да правят бизнес и да живеят по старите правила. Филмът тече на бързи обороти, а историята се изменя в рамките на минути. Накрая това, което споява всички сцени, е кредото: „Джентълменът държи на своята дума“.

А ако сте пропуснали „Двамата папи“ с 5 номинации БАФТА, 3 за Оскар и Антъни Хопкинс начело, ето шанс да наваксате.