Напрежението преди спортна среща наелектризира всички участници. Играчите са превъзбудени и изпълнени с желание за победа. Аудиторията е в екстаз и предвкусва очакваната положителна развръзка от двубоя. Филмовата индустрия обича тези силни чувства, които съпровождат всеки един спорт, и често черпи вдъхновение от подобни истории. Когато човек ги гледа, трудно остава равнодушен. Той се пренася на терена на „Всяка една неделя“, усеща болката от ударите в „Али“ и „Момиче за милиони“, а понякога отбелязва и победния гол като в „Ритай като Бекъм“. Печелившата формула на сценаристите обикновено е страхотна житейска история в комбинация с адрелина на самия спорт. „Извън играта“ не прави изключение и се нарежда сред много добрите заглавия в спортния жанр.

От бара към скамейката

Филмът разказва за Джак Кънингам (Бен Афлек) – човек, пропаднал в бездната на тъгата, който отброява дните, пресушавайки поредната чаша бира. Той е бил баскетболната звезда в родния си град, но вече дори любимият спорт не му носи наслада.

Един ден с него се свързва директорът на бившето му католическо училище „Бишъп Хайс“ – отец Дивайн. Той му предлага да стане треньор на ученическия баскетболен отбор. Тимът е плачевен, не е печелил от десетилетия, играчите не са особено талантливи и дори няма достатъчно хора, за да е пълен екипът. Новата позиция обаче може да се окаже спасителната лодка за Джак, която да го измъкне от водовъртежа и да го извлече невредим на сушата. Въпросът е дали той го иска.

Сюжет, белязан от болката

Режисьор на лентата е Гавин О’Конър, познат с чудесната си работа по биографичната драма „Чудо“, която разказва за американския хокеен отбор по време на Олимпийските игри през 1980 г. В „Извън играта“ той излиза от зоната на комфорт на самата спортна тема и обвързва сюжета по-тясно с личната борба на главния герой. Историята е толкова важна за него, че О’Конър се оттегля от работата си по втория „Отряд самоубийци“ (очаква се да излезе 2021 г.) и се посвещава само на този проект.

„Извън играта“ трудно може да се категоризира само като спортен филм, защото засяга много повече теми. Една от водещите е преодоляването на загуба, която е по-страшна от смъртта.

Неслучайно в една от сцените Джак Кънингам казва: „Как може да продължиш да живееш, след всичко това?

В центъра на сюжета е героят на Афлек. Бен поема този товар и прави изключително силна роля. Вероятно познава отчасти демоните на Джак Кънингам, защото самият той е лекуващ се алкохолик. Тихата сила на Афлек оказва въздействие във всяка една сцена. Личното страдание и стремежът да продължи напред са като две половинки от цяло, които постоянно се борят помежду си коя ще вземе превес.

Това, което едновременно е и плюс, и минус на филма, е драматичността на самата история, която понякога задушава зрителя. Тъй като излезе в средата на март по родните кина, „Извън играта“ претърпя боксофис неуспех, но това се дължи на обстоятелствата, а не на качествата на лентата. Макар да трябва определено разположение на духа, филмът не е за изпускане и е едно от силните заглавия за 2020 г.

А след драмата да се впуснем в eдна любовна антология – „Love life“ с Анна Кендрик.