През 1923 г. суфражетките Алис Поул и Кристъл Ийстман представят пред Конгреса в САЩ проект за поправка в Конституцията, озаглавен „Поправка за равни права“, съгласно който половете стават равни пред закона. Документът остава само на хартия. През 70-те години обаче втората вълна феминистки го прави изключително популярен и успява да го прокара за гласуване. Това не се оказва края, а едва началото на една борба за равноправие между половете, която се води и до днес, а „Мисис Америка“ я вплита. Именно тази истинска история вдъхновява канадката Дави Уолър. Тя е сценарист на хитови заглавия като „Момчетата от Медисън авеню“ (Mad Men) и „Отчаяни съпруги“ (Desperate Housewives).

В търсене на причините, които довеждат до настоящите културни войни в Америка, тя задълбава в осезаемо болезнена тема, която изправя едни срещу други самите жени.

Моделът „Степфордска съпруга“

На фона на ярки дрехи, пищни прически и незабравими рок парчета, камерата ни въвежда в света на Филис Шлафли (Кейт Бланшет). Тя е щастлива домакиня от Илинойс, която се радва на успял съпруг (Джон Слатъри), куп деца, прекрасен дом и успешна политическа кариера. Зад блестящата ѝ усмивка се крие буден ум, познаващ в детайли политическия живот в САЩ. Именно това я подтиква да се включи в новопоявилата се политическа сцена – борбата за равноправие на половете. Докато феминистки като Глория Стайнъм (Роуз Бърн), Шърли Чизъм (Узо Адуба), Бети Фрийдън (Трейси Улман) и Бела Абзуг (Марго Мартиндейл) се опитват да прокарат „Поправка за равни права“ в Американската конституция, Шлафли оглавява активно антидвижение.

Женски „двубой“

„Мисис Америка“ беше едно от най-очакваните телевизионни заглавия за 2020 г. и съвсем естествено провокира сериозен зрителски интерес. Резултатите не закъсняха, а именно – десет номинации на наградите „Еми“ и положителна оценка от страна на критиката. Стъпвайки на действителни събития и използвайки реални исторически личности, осемте епизода потапят зрителя в една напрегната борба, в която няма победители, а само победени. Естетическата красота и вълнуващият диалог превръщат продукцията в заслужаващо вниманието телевизионно пътешествие.

Кейт Бланшет и Сара Полсън

Кейт Бланшет, която е и продуцент на сериала, разкрива една нова светлина. След забележителните си трансформации във филми като „Манифесто“, „Елизабет“ и „Син Жасмин“ тук тя за пореден път доказва изключителния си талант.

Неведнъж е изказвала притесненията си относно консерватизма, който заплашва ролята на жената в обществото. Именно личните ѝ възгледи правят превъплъщението в републиканката Филис Шлафли още по-интригуващо.

За съжаление, основният проблем на „Мисис Америка“ е, че принизява реалните исторически събития до дрязги между жени.

Липсва разнообразие на гледни точки. Едва загатната е отрицателната роля на мъжете политици, които се възползват от неразбирателството между отделните представителки на нежния пол. Също така не е впримчена реалната причина тази поправка да не бъде приета толкова години, а именно – икономическите последици от нея. В случай, че жените получат равни права, бизнесът ще търпи загуби в размер на стотици милиони. Въпреки това „Мисис Америка“ е много добре изградена история с превъзходна актьорска игра, която си заслужава гледането. Ако решите да му дадете шанс, лимитираният сериал на Хулу е достъпен в платформата HBO.

Hulu все пак се слави с оригинални заглавия и зрелищни пиршества като „Историята на прислужницата“. Ето още едно – пародия на Екатерина Велика.