През VI в. в китайския фолклор се създава баладата за Хуа Мулан. Историята за смелата дъщеря, която заема мястото на баща си в армията, вдъхновява поколенията. През 20-те години на ХХ в. черно-белият ѝ образ се появява в нямото кино, а през 1939 г. „Мулан се присъединява към армията“ става един от любимите патриотични филми по времето на японската окупация на Китай. През 1998 г. красивата легенда успява да разпали дори аниматорите в компания „Дисни“. В духа на своите осъвременени адаптации, през 2020 г., компанията на Уолт вдъхна живот на своята любима Мулан. За съжаление, от боксофис гледна точка филмът пострада много вследствие на пандемията от коронавирус, но благодарение на платформата Дисни+ той успя да достигне до множество зрители.

Снимка: Disney

Силата на Чи

Мулан (Лю Ифей) живее със семейството си в малко село, някъде в китайската провинция. Баща ѝ (Ци Ма) е ветеран, но вижда потенциал у по-голямото си момиче и решава да я обучава в изкуството на Чи. Това е естествена и много мощна енергия, която изпълва организма и поражда сила с всяко едно движение. Порядките в обществото, обаче, налагат Мулан да скрие своята дарба. Един ден в селото пристигат глашатаите на императора (Джет Ли) и съобщават, че всяко семейство трябва да отдели по един мъж за армията, която се бие с номадското племе от хаганата Жоужан (Руран), водено от Бори Кан (Джейсън Скот Лий). Съзнавайки здравословното състояние на баща си, Мулан тайно заема мястото му. Монетата идва две страни: разкрият ли я – ще опозори семейството си завинаги. Съумее ли да заблуди войниците – вероятно ще загине в битка.

Нов прочит на позната приказка

„Мулан“ не е пълно копие на своя анимационен предшественик, така както бяха „Цар Лъв“ (2019) и „Красавицата и звяра“ (2017). Това е търсен ефект от страна на „Дисни“. Режисьор на лентата е Ники Каро, позната от филми като „Северна страна“ (North Country) и „Жената на пазача на зоопарка“ (The Zookeeper’s Wife).

Лю Ифей, Дони Йен, Гун Ли и Джет Ли

Водещият дамски състав съвсем не е случаен, защото колкото и да бива морална история за дълга, то филмът е и изкривена приказка за еманципацията. Закачане с ниското положение на жените прозира зад не една и две реплики.

Тази тематика е допълнително усложнена от един нов женски образ – този на вещицата Ланг (Гун Ли). Тя е олицетворение на „тъмната страна“ и се опитва да изкуши Мулан да поеме по грешния път. Нещо повече, на движението Me Too дължим изтриването на обичания образ на капитан Шанг, понеже не e ок жена да се влюби в свой началник.

Въпреки преекспонирането на проблема за равноправието на жените, самият филм е изключително красив откъм кинематография. Гледките, снимани в Нова Зеландия, в комбинация с великолепните батални сцени, са удоволствие за зрителите. Лю Ифей е прекрасен избор за Мулан. Тя прави близо 90% от каскадьорските си сцени, които включват яздене и бойни изкуства. Драконът Мушу липсва, но на негово място има красив червен феникс, символ на благоденствието в Китай.

Новият „Мулан“ е изящна визуална приказка, която, обаче, е прекалено утежнена от феминистки патос. Лентата е приятен начин за отпускане пред екрана, но не надскача сферата на приключенския епос.