„Нейната работа“ (“I Douleia tis”) е дело на гръцкия режисьор Никос Лабот. Филмът разказва за една 37-годишна домакиня, която не може да се похвали с грамотност, но притежава великата способност да бъде удовлетворена и щастлива от това, което прави. Дори когато става дума за работа като чистачка – незабележима и на пръв поглед незначителна дейност. Панайота (Мариша Триантафилиду) успява да очертае своите потребности и да ги впримчи в ритъма на своя живот. Успява да получи уважение!

Икономическите сътресения, които вълнуват съвременна Гърция, са преработени през призмата на режисьора. Предоставят възможност на една обикновена жена да намери своето място в цялостната картина. За нея печелившата работа се оказва тази, която за мнозина е нежелана. Историята е разказана изключително прямо и реалистично. Със сигурност се дължи до известна степен на факта, че е провокирана от действителната среща на режисьора с жена, която е била доволна и щастлива именно от професията си на чистачка. Сблъсъкът с грубата действителност несъмнено е оставил своя белег върху Никос Лабот, което превръща филма в опияняващо представление, посветено на нещо съвсем обикновено и житейски опростено.

“ обръща внимание на изконни човешки ценности като стремежа към благоденствие за семейството, личната необходимост от целеустременост и усещане за активна себестойност. В действителност Панайота има всички условия да не притежава тези ценности. Съпругът ѝ е безработен любител на залаганията, а двете им деца неминуемо усещат тежестта на семейната обремененост. Възможността героинята да започне работа се оказва възможност за ново начало. Не само за нея, но и за катарзиса на цялото семейство. Това за пореден път доказва, че не е необходим егоизъм, за да се развива човек, а просто способност да подхранва непрекъснато ценностната си система и малко индивидуализъм.

Панайота ненатрапчиво заявява своята автономност и доказва, че я заслужава. Въпреки честите напомняния от страна на съпруга ѝ, че е неграмотна и без него е нямало да напусне родното си село. Житейската ситуация, в която е поставена героинята на Никос Лабот, е сравнително лишена от оптимизъм. Това, обаче, не се оказва пречка за Панайота, която се доказва като изключително грамотна емоционално. Дори трудовата експлоатация не съумява да озапти стремежа ѝ към щастие.

„Нейната работа“ звучи някак „женски“, но това не е точно така. Не става дума за фанатизирана феминистка, която просто се стреми да избяга от домашния уют. Това е филм за жена, която е подложена на изцяло потисническо съществуване и намирането на щастието извън пределите на слугуването у дома не е просто егоистичен порив. Това е начин да се осигури пълноценността на цялото семейство. Като не става дума само за финансовата независимост, а по-скоро за цялостната социална удовлетвореност, която идва вследствие не на дадена работа, а на възможността да бъдеш полезен както на себе си, така и на хората около теб.