Ако очаквате екранизация по повестта на Хърбърт Уелс – „Невидимият“ или римейк на едноименния филм от 1933 г., ще останете разочаровани. Сценаристът на поредицата „Убийствен пъзел“Лей Уанъл, е взел само фактора „невидим“ и е скроил един напълно различен сюжет. В съвременната трактовка е заложено на трилър елемента и на един актуален проблем – този за домашното насилие. Филмът е сред последните, които излязоха на голям екран преди „затварянето“. За краткото си време по кината е реализирал завидната печалба от над 120 млн. долара, при скромния бюджет от едва 7 млн. долара.

Никога няма да те оставя

Една нощ Сесилия Кас (Елизабет Мос) решава да напусне съпруга си – Ейдриън Грифин (Оливър Джаксън-Коен). Това не е така лесно, защото той е не просто ревнив мъж, а и маниак на тема контрол, и научен гений. Домът им е като непревземаема крепост, но в крайна сметка Сесилия успява да се измъкне. На пътя я чака сестра ѝ – Емили (Хариет Дайър), която я отвежда на безопасно място – дома на общия им приятел – полицая Джеймс (Алдис Ходж). Седмици наред Сесилия не може да се отърве от вътрешните си демони. Един ден обаче тя получава известието, че е Ейдриън се е самоубил. Вече трябва да е в безопасност. Въпреки това поредица от събития я навеждат на мисълта, че нещата не са такива каквито изглеждат…

Сега ме виждаш…а после – не!

Уанъл се е справил страхотно със заснемането на историята в „Невидимият“. Учил се е от най-добрите и е заложил на елемента – „оставям страшното на въображението на зрителите“. Това е една от основните съставки за един добър съспенс. Напрежението се надгражда постепенно, а в някои сцени се удължава с цел да се погъделичкат зрителските сетива. Началото е изключително силно, защото, за съжаление, немалко жени по света се опитват да се измъкнат от унищожителна връзка. Камерата се слива с Елизабет Мос и самият зрител се опитва да не издава шум, докато тя бяга от спящото зло.

Както и в други свои роли, в „Момчетата от Медисън Авеню“ и в „Историята на прислужницата“, Елизабет Мос е на ниво владее образа до най-малък детайл. Понякога очите ѝ блуждаят от страх, а в следващия момент погледът й добива твърдостта на желязо. Цялата история се изнася на нейните плещи и на умението на режисьора да предава невидимата заплаха. Единственият проблем е, че като оставим настрана трилър настроението и безмълвния страх, който насажда, самата история не блести с много оригиналност. Светът е черно-бял. Единият е герой, а другият е злодей. Макар и да има някои сполучливи развръзки, други места са напълно нелогични и това до някаква степен разваля удоволствието от гледането.

Въпреки тези малки пропуски, „Невидимият“ е чудесен представител на жанра си и би зарадвал немалко ценители на хоръра. Без да има пищни ефекти и кървави бани, филмът разчита на един фантастичен елемент, на една достоверна героиня и на една тиха лудост, която дебне в сенките.

Вижте още за тъмните води на човешките двубои в заглавие с Марк Ръфало.