Докато велики режисьори като Скорсезе и Копола нападаха Марвел, един антагонист от Вселената на DC си проправи път не само в боксофис класациите, но и в сърцата на зрителите. Дали екранизациите по комикси са кино или не е дискусия, в която трудно може да вземе превес която и да е от страните. Едно обаче е сигурно – този жанр се гледа и също както и на Колизеума – народът ще получи своето зрелище. За разлика от други екшън-комикси, режисьорът и сценарист на „Жокера“ – Тод Филипс („Последният ергенски запой“) предоставя на зрителите един по-задълбочен прочит на генезиса на въпросния злодей. Резултатът е световен успех, печалби от над 1 млрд. долара, път към Оскарите и най-доходоносният R-rated филм.

Историята започва в небезизвестния град Готъм. Там свитият Артър Флек (Хоакин Финикс) живее заедно с болната си майка – Пени (Франсиз Конрой). Опитва да свърже двата края, работейки като клоун. Той има известни психични отклонения и страда от заболяване, което го принуждава да избухва в неконтролируем смях, дори в тежки моменти, когато изобщо не му е до това. Въпреки всичко Артър полага грижи, ходи редовно на психиатър, труди се, гледа популярни предавания и мечтае да стане комик. За съжаление, съдбата има други планове. Тя поставя изпитания пред свития мъж. Те или ще го калят и направят почтен гражданин, или ще го тласнат към бездната на саморазрушението.

„Жокера“ излиза от зоната на комфорта на комиксовите екранизации. Той засяга съвременни проблеми като обезличаването на индивидите, безпаричието и ощетяванията, причинени от социалната политика. Готъм е като месомелачка за хора. Там всеки различен, кротък неудачник е не просто изхвърлян от обществото, а буквално смачкван. Като естествено решение от тази безизходица се очертава насилието или поне това е отговорът, който ни дава Тод Филипс. Стъпка по стъпка, проблем след проблем водят анти-героя към трагичната развръзка. Злободневните проблеми в работата, вечните подигравки и мрачното минало забъркват взривоопасен коктейл. Масите също чакат появата на своя принц на мрака. Създава едно контра общество от „жокери“, които не просто искат да се изсмеят в лицето на управляващите, но и да ги смажат.

„Жокера“ е като моноспектакъл, в чийто център танцува Хоакин Финикс. Макар преди него в тази роля да са се превъплъщавали прекрасни актьори като Джак Никълсън, Хийт Леджър и Джаред Лето, не е редно да се правят сравнения. Прочитът на историите им е коренно различен. Жокерът на Джак е гангстер, този на Хийт е лидер, а Лето вкарва допълнителна откачена нотка в персонажа. Хоакин ни представя аутсайдер-бунтар. Дори да нямаше друго, филмът си заслужава заради виртуозното изпълнение на Финикс. Той многократно е доказвал таланта си и невинаги е бил достатъчно оценяван за него, както при „Да преминеш границата“. Този път е много вероятно да бъде отличен с доста награди, вероятно и Оскар.

Ако някой се двоуми дали да гледа „Жокера“ трябва да даде шанс на филма заради талантливото изпълнение на Хоакин Финикс. Освен на мрачни сцени, интересни визуални решения и невероятна актьорска игра, зрителите ще се насладят и на един добър саундтрак, чиято динамика вдъхва живот на историята.