На 10 февруари се състоя премиерата на спектакъла „Фермата на животните” по романа на Джордж Оруел в Театър 199 „Валентин Стойчев”. Режисьор на постановката е Десислава Шпатова, участват: Снежина Петрова, Вирджиния Събева, Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов.

Доказаната симбиоза между дуото Шпатова-Петрова видяхме още през 2019г., когато създадоха спектакъла „Медея” по Еврипид, част от програмата на Пловдив 2019, европейска столица на културата. Културният сайт „Площад Славейков” определи „Медея” за Културно събитие на 2019г. според проведено гласуване, а съвсем скоро Снежина Петрова ще вземе в ръцете си и специална статуетка Икар за значимостта и постиженията на проекта „Медея”.

”Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.”

Спектакълът „Фермата на животните” е дългоочакваната сатирична история, в която властта кара животните да приемат човешки облик, а хората – животински. Първоначалната идея на антиутопичната творба е свързана с тоталитаризма, но може да се каже, че тя е актуална за всяка една форма на власт. И вчера, и днес, и утре. Именно затова, гледайки я, ние всички се подсмихваме леко, осъзнавайки колко истина има в тази животинска история. Или по-скоро – човешка история.

Сценичната версия на романа е своеобразен моноспектакъл на Снежина Петрова, която, като един умел артист-разказвач, пресъздава историята на животните-бунтовници, противейки се да слугуват на порочните човеци. В представлението не се налага сериозна режисьорска интерпретация. Може би защото текстът говори толкова силно, че актуалността му и днес не поставя необходимост от допълнителни обяснения.

Същото се отнася и по отношение на сценографията. Тя е минималистична именно защото самата история говори прекалено много за себе си и не търпи наслагване и пищност. Важно е само онова, което ще фокусира вниманието на публиката върху основната идея на спектакъла.

Можеш да постигнеш нещо с цената на всичко

Постановката в театралното мазе е решена като кабаретен спектакъл, в който умело си партнират танцът, музиката и песните, за да покажат блясъка на властта, който почти винаги е илюзорен. Хореографията е дело на Татяна Соколова, а Вирджиния Събева демонстрира силните си оперетни възможности. Както повелява на едно кабаре, а и на един режим, основният цвят, който се прокрадва навсякъде и по всяко време в спектакъла е червеното. Червеното е власт, червеното е сила, червеното е кръв и страст, но и любов – към мечтите, че можеш да постигнеш нещо с цената на всичко. Пък и макар това да означава прасе да се научи да прави сложни чертежи.

Снимка: Иван Дончев

Манифестациите са нещо, без което, разбира се, тоталитаризмът нямаше да бъде същият. Затова и те са силно застъпени в постановката, като дори знаменитата такава в романа „Битка при обора“ е пречупена през призмата на маршируването. Този парад на привидното щастие е нещото, което подкрепя духа на хората-животни. Дали множеството лишения могат да бъдат облекчени от хилядите песни, речи и тържествени шествия? Все пак провеждането на една манифестация означава, че всички са щастливи, нали така?!

Софийската сцена отдавна имаше нужда от подобна постановка. За отваряне на очите, за осъзнаване, за действие. В крайна сметка това е чудото на изкуството – може да каже абсолютно всяка истина по начин, който да въздейства емоционално и трайно.

За да останем на вълна изкуство, вижте как изглежда и се проявява то през очите на една актриса от „Откраднат живот“.