Всички геймъри сме нормални хора. И всички ние – нормалните хора, имаме баби. Те ни готвят, глезят ни и се грижат за нас, когато решим да им отидем на гости. А в днешните модерни времена дори можем да си вземем лаптоп, на който да разцъкваме любимите си игри през това време. Какво ще кажете за малко Dota 2 в селски условия? Как, обаче, да обясним на любимото си бабче какво представлява това нещо на екрана, което не може да бъде паузирано и разни незнайни човечета обикалят неистово из виртуалните полета и ниви? Вдъхновени от Google, където инервюираните мераклии за работа биват запитвани – „Как ще обясните какво е Google на баба си с две-три думи?”, ние сега ще се опитаме да разясним на нашите баби, какво, аджеба, е Dota? Естествено, ще използваме малко повече от две-три думи.

Пази Лозето

Вероятно всякакви селскостопански аналогии са добре дошли тук, при обясняването на комплексната механика на „дотичката“. Притежаваме един плевник (или едно основно лозе, както предпочитате), който трябва да се опази, а лошите хора пък имат същото нещо, което ние трябва да превземем. Ами, пазим си лозето от душманите, бабче, но пък искаме ние тяхното да окастрим. Ако имаше балкански вариант на тази култова карта-игра, то със сигурност щеше да се казва „Опази Лозето”!

И така, как го опазваме ние това лозе? На първо време си избираме занаят – дали да сме свещеници (support), воеводи (ADC), овчарчета (tank) или пък Горския (jungler). Всеки със своя си номер пази лозето. След това, бабо, всяка жаба да си знае гьола – заставаме на тези, тези и тези места и започваме да вардим.

Ето така изглежда Лозето – това е едно впечатляващо лозе!

Не, бабо, не може да се спира!

Така, както не можеш да извадиш баницата, преди да е готова, така и ние не можем да приключим с опазването на лозето, докато не оберем противниковото такова. Не може да паузираш готвенето на вкусна гозба, трябва да се стои чинно и да се чака. Ето това е може би най-важното нещо за възприемане, не само от нашите баби, но и от нашите майки, татковци, лели и прочие. Е, повечето от нас вероятно вече са на средна възраст и са израснали с Dota, така че могат да се поставят на мястото на децата си. Все пак, никога не пречи да си опресняваме тази важна концепция.

Интернетът също е важна част от Dota, но там обясненията биха били значително по-сложни и трудни. Ще се задоволим с това да кажем на баба, че от кабелната телевизия ни помагат в нашата игра. Което не означава, че трябва да паузираме за късен обяд или ранна закусчица. Лозето е по-важно, нали така?

Всички сме равни пред баба!

Богатите също плачат

След като приключим с опазването на нашето лозе, успешно или не, би следвало да продължим с изследването на роднинските връзки между играчите, майките им, бабите им и нас самите. Особено ако сме се провалили в опазването… Тогава нашата баба би се потресла, но вие се измъкнете с доброто старо оправдание за турския сапунен сериал. Просто накрая винаги така се случва – има загубил, има спечелил, а всички така или иначе ще се омешат отново в една готина игра на “Опази Лозето”. Може би Dota 2 ще бъде прекръстена на „Боже Опази Лозето”.

Всъщност, погледнато от един специфичен ъгъл, Dota сериите и особено League of Legends не са нищо повече от един епизод на турски/индийски/латино сапунен сериал. Познатите до болка дадености са налице – всеки игрови герой има нещо общо с останалите. Пет човека гледат да прецакат други пет човека през цялото време, а накрая се заговаря за майки и бащи. Ето такава аналогия вашето мило бабче би разбрало.

Когато баба ти дойде и те бие на Dota, за да седнеш по-бързо да обядваш…

Хайде да сядаме на масата!

Може би си мислите, че се отплеснахме в темата за селската Dota или пък трябва да разискваме далеч по-сериозни казуси, свързани с тази увлекателна игра. Истината е, че Dota има много повече допирни точки с реалния живот, отколото подозираме. Оттук следва и логичният извод – защо да не се опитаме да бъдем по-добри хора в Dota? Може пък това да рефлектира и в „живия” живот. И обратното, разбира се. А една добра стъпка към това е да се опитаме да бъдем мили с баба – да ѝ обясним с любов и грижа едно от нашите любими занимания. В крайна сметка дали ще ни разбере няма значение – важен е жестът!