Постапокалипсисът винаги е бил любим и въздействащ мотив в компютърните игри. Дали под формата на игрови свят, или като предистория, а може би като част от сюжет, сценарий, фабула, ролята на това планератно-цивилизационно събитие е движеща сила за немалко шедьоври в гейминг индустрията. Заглавия като Wasteland 1/2, Mad Max, Rage и Fallout разгръщат полето на постапокалипсиса и разчитат на тропите, които този жанр носи със себе си.

Причините за един възможен постапокалипсис са много и винаги интересни. Най-често една война между хората на планетата Земя е добра предпоставка за атомно бедствие с глобален мащаб (Fallout, Wasteland). Все пак най-новата съвременна история на човечеството познава няколко съвсем реални момента, в които една евентуална ядрена война е била на косъм от пълна реализация.

Друга честа причина за постапокалипсис може да бъде едно масово природно бедствие (Frostpunk), обхващащо всички хора на планетата и водещо до крах на цивилизации. Инвазия на извънземни също спада към категорията на апокалиптичните сценарии (X-Com), а един хубав голям метеорит (Rage 1/2) се класифицира по-скоро към „космическия клас“ на апокалиптичен земен пристъп. Може би и още много други оригинални хрумки (They are billions, Death Stranding) водят до този нежелан резултат с масово унищожителен характер, но гореспоменатите са най-често представени в компютърните игри.

Нека сега разгледаме няколко конкретни примера:

Mad Max

Абсолютната класика на постапокалиптична тематика – Лудият Макс, ни припомня за рисковете от глобално човешко неразбирателство с тежки последици вече 40 години. Дали под формата на филми (дуото Джордж Милър – Мел Гибсън, а по-късно и Том Харди – Чарлийз Терон) или компютърни игри, брандът „Mad Max” е еталон за постапокалиптична дистопия.

Естествено, задължителните изисквания са действието да се развива в Австралия и да има много на брой очукани, тунинговани автомобили, служещи за какво ли не. А лошковците пък трябва да са сериозно увредени психически, а понякога и физически, за да внесат този типичен суров и плътски колорит във формулата.

Играта със същото име е базирана на общоприетия франчайз, а не конкретно на някой от филмите. Излиза през далечната 2015 година в жанра action-adventure, а типичните елементи са налице – луди надпреварвания с чудати превозни средства из необятни пустинни полета, предполагаемо в Австралия, престрелки с гротескни бандити, множество задачи за изпълнение, както и развитие на героя Макс Рокатански.

Borderlands

Технически серията игри Borderlands не са на постапокалиптична тематика, но естетиката и визията на света много напомнят на един опустошен вариянт на нашата собствена реалност. Планетата Pandora е един голям пущинак, осеян с бандитски кланове, състоящи се основно от психопати, мутирали бабаити и тотално откачени неприятници. Вие сте в ролята на нещо средно между главен герой-терминатор и неудачник, попаднал на грешното място в грешния момент. Оправяйте се!

Тук важи законът на „този с най-голямото пушкало“. Разбира се, точно в Borderlands ВИНАГИ има по-голямо от най-голямото пушкало, но в това е и чарът на играта. Вече имаме налице цели три части Borderlands, както и една междинка – едновременно прикуел и сикуел (Borderlands: The Pre-sequel).

На Пандора малкото останали оазиси на цивилизация са ревностно пазени от галактически мегакорпорации, които в същото време експлоатират ландшафта на планетата за всевъзможни екзотични ресурси. Които от своя страна биват ползвани за направата на оръжия, често пъти попадащи в ръцете на бандитите. Borderlands притежава и завидно количество хумор, а именно това много често липсва в постапокалипсиса. Странна амалгама е постапокалипсисът на „Пограничните земи“.

Fallout

Що се отнася до постапокалипсиса, за гейминг индустрията Fallout е това, което е Mad Max за киноизкуството. Абсолютно чист синтез и неподправена атмосфера на свършека на света, който се проточва прекалено дълго. Серията игри Fallout е доста многобройна, но тук ще се спрем основно на първите три части.

Fallout 1 излиза през 1997 година, създатели са Interplay, жанрът е ретрофутуристичен атом-пънк, вдъхновен от 50-те години на двадесети век и американските опасения от глобална ядрена война със Съветския съюз. Излишно е да споменаваме дистопичната, постапокалиптична атмосфера на играта, просто трябва да я усетите сами, като играчи. Първа част от серията е и доста тягостна, с цялостно усещане за безнадеждност и тотално деградиране на стария свят.

Постапокалипсисът във Fallout

Втората част на играта излиза година по-късно и е дело на вече несъществуващите Black Isle Studios. Тук имаме надграждане по всички основни показатели (графика, история, геймплей механика), като има и едно голямо количество хумор и поп-култура, което придава и някак си по-различно усещане на постапокалипсиса. Нещата, разбира се, си остават тотално прецакани, но този път вече минаваме през орди мутанти, наемници и паравоенни сформирования, с усмивка на лице.

Цели десет години са нужни, за да получим и Fallout 3. Вече култовото заглавие е под егидата на Bethesda, а цялостната визия прави скок от изометрична пикселизирана перспектива към изцяло 3D формат от първо лице. По този начин постапокалипсисът никога не е изглеждал по-реалистично и достоверно, като е запазен хуморът на Black Isle Studios и множеството итересни разклоняващи се сюжетни линии.

Цялостно Fallout сериите ни показват с плашеща конкретика последствията от едно евентуално сгромолясване надолу по спиралата на ядреното бедствие с глобален привкус. А на нас, като геймъри, ни остава само да се насладим на очарователния свят на постапокалипсиса в Разрушените Американски Щати.

Rage 1/2

Rage разиграва сценария с огромния метеорит, който прекратява повечето човешки проблеми с една мощна забивка от Космоса. Земята, естествено, продължава да съществува под формата на огромна пустиня с един интересен огромен кратер някъде си, който представлява интерес и за оцелелите варвари, и за високотехнологичните армии, и за мутантите на апокалипсиса.  

Всъщност учените на Земята са се подготвяли точно за този момент, разработвайки спасителен план за реагиране. Те конструират специални високотехнологични капсули, наречени „Арки“, които биват изстреляни в орбита около планетата. И така, нека постапокалипсисът заповяда, а с него и главният герой, който пада обратно на Земята в една от тези Арки като един същи ангел-спасител.

Постапокалипсисът в Rage
Rage… rage into the postapocalypse

Само дето този ангел-спасител е гол като… ами като гол охлюв и с течение на играта трябва да си събере отново арсенал, екипировка и достойнство. Но пък всичко това бива направено с една чудесна постапокалиптична класа! Двете части на Rage са дело на не кой да е, а на гейминг боговете от Id Software, отговорни за игри като Doom, Quake и Wolfenstein.

Това далеч не са всички игри, които постапокалипсисът е докоснал! Във втората част на тази тема ще разгледаме още няколко представителя на постапокалиптичната игрова тематика, може би една идея по-изчанчени. Гответе се, а дотогава, тук можем да проверим най-добрите безплатни игри за 2020.